Не мога да го забравя!

От 0 коментара0/5

Не мога да го забравя!

Историята ще бъде дълга, но се надявам да ме разберете.
Почти на 16 съм. От около 6 години харесвам едно момче и не спирам да мисля за него.

Бях в 4ти клас. Както всяко дете и аз харесвах някого - едно момче от класа ми. С него обаче нямахме никакви допирни точки. Не си спомням да сме си говорили доста или да съм имала намерението да споделя с него, че го харесвам. Просто го харесвах и толкова.
Един ден една от приятелките ми каза, че с него са говорили. Той й казал, че ме харесва, а тя от своя страна казала, че и аз го харесвам. Аз естествено НЕ повярвах. Реших да му пиша. Казаното от приятелката ми се оказа вярно и естествено ние решихме, че веднага трябва да станем гаджета.

На другия ден обаче целият клас знаеше. Двамата с него бяхме много срамежливи и заради бъзиците, въобще не си говорехме. След училище си пишехме. Помня, че той ми казваше, че съм красива (тъй като аз нямам особено голяма самочувствие, а тогава още по-малко) и с това ме караше да се чувствам още по-нервна и срамежлива, така че ... му пишех все по-рядко и по-рядко (за което сега доста съжалявам).

Скоро спряхме да си пишем, а той казваше на приятелите си, че е скъсал с мен (което не беше вярно). Мен все още продължаваха да ме бъзикат, но него НЕ. Мразех това, но не можех да направя нищо.
С времето той продължи напред, но аз ... колкото повече растях, толкова по-силни и истински чувства изпитвах към него.

Седми клас. Той харесваше едно момиче, с което аз не се разбирах добре. Всеки ден гледах как си говорят в коридора, как се снимат и как после качват снимките из Фейсбук. Беше гадно, но ...

В края на годината той започна да говори повече с мен, да ме причислява към приятелите си. На една екскурзия помня как той се въртеше около мен постоянно (мисля, че беше леко пиян, но ...). Веднъж дори ме прегърна и вдигна по средата на улицата (нещо, което никога преди не бе правил с мен). Имаше още подобни знаци, които за мен значеха, че може би той изпитва нещо, макар и малко, към мен. Така, че ... реших да действам.

Изпитвах огромен страх дали пък той няма да се подиграе с чувствата ми и да бъда базикана отново, но ...

В деня на завършването на седми клас (след което се преместихме в различни училища) аз му намекнах, че го харесвам. Той ... каза ми, че не е готов за нова връзка, че всъщност аз съм добро момиче (обичайните извинения на момчетата предполагам), но ... Аз не знаех какво да правя. Не исках да изглеждам като глупачка, затова просто му казах, че се шегувам, че реално не го харесвам и дотам. Надявах се да ми повярва, но и знаех, че може би това мое откровение ще ни отдалечи един от друг. Това не се случи. Той продължаваше да се държи с мен така както се държеше и през изминалите няколко месеца и дори ме покани на рождения си ден (досега не го беше правил). Все още се чудя дали пък не е имал някакви чувства към мен тогава, след като не се отдръпна от мен.
Но ето, че есента дойде. Отидохме да учим в различни училища. Опитвах се усилено да поддържам контакт с него, но не успях. Наскоро се опитах да го поканя на среща, но той започна да увърта и не се получи.

Десети клас съм. Все още изпитвам чувства към него. По-силни. Когато го видя по-улиците сърцето ми забива още по-силно от преди и съм още по-притеснителна около него. Той вече дори не говори с мен. Подминаваме се без дори да се поздравим. До някаква степен виня себе си за това. В опитите си да се доближа до него, мисля че го отдалечих още повече. Казах си, може би това е добре. Може би така ще ми е по-лесно да го забравя. Но не мога да го забравя. Не мога гледам друго момче със същите очи. Не мога да си представя да бъда с друг освен с него.

Знам, че историята ми е много дълга, но не знам как опиша 6 години от живота си по-кратко. Благодарна съм на тези, които са я прочели докрай и ще съм още по-благодарна ако ми дадете съвет.

Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "Не мога да го забравя!".

Още истории от "Тийн проблем"

Любовта – радост или болка?

Любовта – радост или болка?

Моята история е глупаво-смешно-тъжна! Всичко започна преди 2 години. Беше лято....

Да бъда,или да не бъда...

Да бъда,или да не бъда...

Аз съм момиче на 17 години. 3 год от моя живот прекарах с едно много добро момче-с...

Въпросите, които ме вълнуват?

Въпросите, които ме вълнуват?

Здравейте всички,които четете това! Тъй като тук в този сайт влизат зрели хора,...