Аз сам момиче на 17год., а приятеля ми е на 23. Имаме връзка от 2год., но всичко се промени. Нищо не е както в началото.

Вярно всеки се променя, но не чак толкова. В началото всичко беше много по различно и по хубаво.Сега имам честото, че се превръща в някакъв друг човек.

Започна да прави с мен всичко, което правеше и с бившата му приятелка. Дори се опита да ме удари, но не успя. Ходи къде то си иска, а аз трябва да стоя в къщи като някой затворник и да чакам до телефона, да не хода никъде.

Сега в момента сме скарани, защото той претърпя катастрофа и аз се грижих за него, а не майка му. Понеже тя се разведена и живее в Пловдив при любовника си.

Сега вече е по-добре и започна да ми държи сметка за всичко. А аз го попитах просто, защо ми се "зъби" толкова пак за всичко и каквото и да стане аз съм лошата, а майка му добрата?

Вярно тя му е майка и трябва да я защитава и обича, но той прекалява. Постоянно ми повтаря колко мила и добра била Яна(бившата)и колко по умна била от мен.

Третира ме като малко момиче, което не може да си облече гащите.

Не изпитвам нищо към него, но когато сме разделени ми е много тежко.Кажете ми как да постъпя!!! МОЛЯ...