Здравей розали!:))))

Искам може би съвет, може би само някой да прочете написаното и да си каже мнението.... Всичко започна миналото лято....запознахме се, бяхме неразделни....хората ни се радваха на щастието...всички ни подкрепяха....НО нали винаги във всичко има едно голямо НО....и нашето време дойде...започна да работи повече, започнахме и да учим, в началото всичко вървеше...а аз все така си го обичах и вярвам и че той мен.

В един от онези есенни дни, в който сякаш времето ти кара да плачеш на мене ми стана много мъчно...не се бяхме виждали 2 дни, защото аз имах много да уча, а той беше зает....и от страх и от това, че послушах приятелки му се обадих, навиках му се по телефона, за което на следващата минута вече съжалявах и сега съжалявам, но него го няма да му го кажа!

Започнах да му се карам, да го обвинявам и да искам обяснение....а до сега никога не се е налогало да му го искам, защото знам, че не би си позволил да ме излъже....така от обвинения и обиди, му казах, че ако иска да се разделим сега е момента да ми го каже...и той замълча...каза "Обичам те, защо ме подлагаш на всичко това?Защо ме мъчиш?"....и аз вече през сълзи му казах , че също го обичам и затворих....от тогава всичко се промени....и се разделихме!

И днес след толкова много време, знам каква е причината....знам, че аз послушах "онези мой верни приятелки" и го накарах да страда и загубих най най скъпия ми човек!!!! След него съм се виждала с други, но нямам желанието за нищо и няма и да имам! Дължа му огромно извинение....искам само това да му кажа....

Искам да знае, че имам нужда от него Искам да знае, че все още го обичам.... Искам да знае как нощем се будя и го търся до мен...да усетя отново топлата му прегръдка... Искам да знае как всяко нещо ми напомня за него...

Искам да знае, че никога никой не ме е карал да се чувствам толкова обичана... Обичам те Л...!!! Л....