Здравейте,

Моята история не е кой знае какво, но все пак за мен това е голям проблем.

Аз съм на 16 години и живота ми никак не е лесен. По ред причини ми се наложи да порасна много бързо. В къщи обстановката никак не е хубава, а това ме кара да се държа като възрастна.

От там идва и проблема ми- не мога да приема моите вратници като равни,тоест като че ли не са на моята възраст. Аз съм много комуникативна личност и гледам да замазвам нещата някак си, но се усещам, че мие трудно да се разбираме, защото аз все за нещо ги насмотавам, абе на моменти съм като някаква истерична майка или дърта свекърва, трудно мие да се "внедря" както се казва в компанията, защото все мисля кое е правилно и кое не винаги си поставям граници, както казвам често, за "детските неща" които правят всички мой връстници!

Иска ми се да знам как да прескоча тази бариера която ме спира да общувам нормално с моите връстници?