Сега ще ви разкажа моята история, която дори самата аз не мога все още да разгадая.

Преди около 6 месеца се запознах с едно момчеq чаровно с добро финансово състояние, когато се запознахме не намерих нищо, което да ме привлече, но в последствие на времето малко, по малко започнах да изпитвам малка симпатия.

Той беше много настоятелен, постоянно ми се обаждаше пишеше ми всевъзможни смс-и. Аз определено се дърпах много време докато в един момент си казах, че след като е толкова влюбен в мен ... един вид мога да си позволя дори да се кача на главата му както се казва ...

След сигурно 2 месеца мъки от негова страна аз реших да опитам да съм с него. Всеки ден ходихте у тях преди това си правихме дълги разходки из центъра, кафета, кин,о неща за които когато сега се сетя ми става толкова миличко и така искам да върна но ... тогава определено не ги ценях излизах с него само тогава когато не ми се излизаше с приятелки определях всичко ставаше така както аз реша за което него наистина много го болеше, но той беше толкова безумно влюбен в мен, че беше готов на всичко.

Бяхме заедно в продължение на месец докато един ден аз реших да изляза с едно друго момче - което беше негов не може да се каже приятел, но добър познат за което той разбра звънна ми и аз естествено му казах, че искам да се видим за да му обясня, че не искам да бъда с това момче зашитото той едва ли не си помисли точно това уговорих му срещ,а но той не дойде в уреченото време чаках го, чаках го ... и точно в този момент целия ми живот се срина пред очите ми усетих, че наистина го изгубих усетих студ, празнота, почувствах се сама.

Той ми каза, че не иска да е с мен защото много го наранявам и няма смисъл, а аз наистина вече осъзнах, че той е човека с когото искам да бъда правил е всякакви компромиси за мен, а аз го предадох.

Защото чак след като изгубиш нещо осъзнаваш колко е било ценно то за теб. От близо месец вече когато се сетя за него плача...и плача ...след случилото се когато ме види дори не ме поздравява, защото ние учим в едно училище, опитвах всякакви методи да го накарам да ревнува и какво ли още не, но когато ме подминава единственото нещо, което казва е просто да измърмори някоя обида под носа си ...

Сега сме в ваканция и с нетърпение чакам да започнем училище, за да мога отново да го видя и по възможност да го спечеля отново. Засякохме се скоро в една дискотека в град Несебър, гледаше ме през цялата вечер, не откъсваше поглед, но когато на другия ден му писах в чата, където често се засичаме той не ми каза абсолютно нищо.

Финалните думи, които ми каза за последно е, че не иска да му говоря за нас за всичко друго, но не и за нас. Дали наистина вече не ме обича или просто е прекалено голям инат и не иска да наранявам достойнството му .

Не мисля, че една толкова силна обич като неговата може да изчезне толкова бързо защото той наистина ме обичаше до някаква невероятна степен!!!!

Искам да си го върна но незная как .... помогнете ми моля ви ... дайте ми съвет как да постъпя.