Еххх, като чета истории и на други момичета в моето състояние, реших и аз да споделя моята.

Всичко започна от един най-обикновен чат в една скучна февруарска вечер. Той ме заплени веднага и не усетих как изведнъж се влюбих. Няма да споменавам откъде е само ще споделя, че е много далече...на повече от 300км.

Първо той дойде да ме види, защото родителите му имаха работа в моя град. И ето, че стана...любов от пръв поглед. Заедно сме вече 7 месеца и може да се каже, че често се виждаме.

Преди нямах такъв проблем, но отскоро и той се появи...почнах да ревнувам ужасно много. От приятелките му, от съученички...от всичко което се движи и диша.

Като ми каже, че излиза почвам да си въобразявам какво ли не. Знам че това не е хубаво и няма да ме нарани, но може и зареди голямото разстояние да е.

Той ще учи в моя град и само тази мисъл ме радва. Често ми казват, че това моето не е връзка, но толкова силно го обичам, че не ми правят впечатление чуждите приказки.

Вие как мислите имам ли основание да ревнувам след като той истински ме обича,или това е нещо нормално?