Не знам как да започна, но започвам. Запознах се с него преди 1 година, когато ми включиха интернета. Той беше първият човек, който ми писа, първият който се заинтересува от мен, той е прекрасен човек, претърпял много трудни моменти в своя живот. Но това не го забелязвах не знам точно защо.

Станахме много добри приятели, по-цели нощи сме чатили, той е зодия водолеи и винаги ставаше голям смях, толкова навътре го бях приела, но само като приятел.

Честно казано в момента плача, защото го загубих, без дори да осъзная какъв човек съм имала като приятел, трудно е. Започнах да чувствам нещо към него тепърва на 8-мия месец, когато той реши да замине на море, беше ми много тъжно за него, но тъй като си знаехме телефонните номера мога да кажа, че почти постоянно си пишехме, беше ми много притеснено за него през тия 7 дена, за пръв път изпитах съжаление към него, ако може така да се изразя.

Съжаление към трудното му минало,(което сега няма да спомена)за пръв път осъзнах, че той трябва да се справи сам, само с майка му! .Стана ми много мъчно за него и може би покрай тези мили смс-и почна да ми става симпатичен. Но се влюбих в него истински едва когато го видях ден след като се върна от морето. На следващия ден от пристигането му трябваше да ида на пазара с моята приятелка и там както си вървяхме го видях за миг се засекоха погледите ни, а 5 секунди след това прошепнах името му, краката ми изтръпнаха, дори и това е меко казано.

Той беше с други момчета, вървяха след нас, божичко незнам как съм си стояла на краката, след толкова смс-и,след толкова нощи чатене, се случи - влюбих се.

С най-добрата ми приятелка почнахме да ходим пред тях, тъй като тя познаваше съседа му, и така малко по малко станаха още по силни чувствата ми към него. Но не го обичам, просто силно го харесвам. Но някак си той откри истински приятел, истински човек, човек на който може да разчита максимално и това не бях аз, бeшe моята най-добра приятелка.

Чатеха си по цели нощи, постоянно имаше за какво да си пишат, постоянно се закачаха като идехме пред тях, аз останах на много заден план, пренебрегна ме, за пръв път някой ме пренебрегва, не мисля че съм по-грозна от нея, напротив не знам защо така се получи, но ме нарани.

Той прекали, дори не ме забеляза, не му трябвам за нищо друго освен да ме пита за нея, дори когато бяха скарани,постоянно и се обаждаше пишеше ми смс-и за какво му се сърди, като влезнех в чата постоянно пишехме за нея, но нито веднъж не се запита как съм, какво правя, имам ли чувства изобщо, просто не издаржам вече, не мога и лошото е, че го показвам.

Какво да направя? Как да постъпя, за да си го върна дори просто като приятел?

Моля ви посъветвайте ме. Не мога да загубя единствения прекрасен и истински човек на земята. Много ми е трудно..