Здравейте!

От дълго време се каня да потърся решение на моя проблем като поискам чуждо мнение, за да бъдат нещата обективни. Аз съм на 16 години, а приятелят ми е на 19.

Ходим от около година и половина. В началото всичко изглеждаше супер, но разликите между нас стават все повече. Той е мюсюлманин, а аз - християнка, той е пълен (иска,но не прави нищо по въпроса), а аз не, той е романтик ,а аз съм реалистка, той ревнува от всичко и от всички, а на мен рядко ми се случва.Но да речем ,че това все пак не са най-големите спънки.

Родителите му ме харесват, но моите него не. Опитвам се да се изолирам от това заради чувствата си, но самата аз не съм сигурна дали съм готова да се боря за любовта ни. И главната причина е той.

Да- и двамата се обичаме силно, но неговата любов ми се струва вманиачаване. Не му писва дори непрекъснато да сме заедно, непрекъснато да ме целува, да ме прегръща , всичко иска да правим заедно. Но аз - аз искам да се поддавам на поне някой от импулсите си - сама.

Понякога искам да бъда сама, или с приятели .Той не ми го забранява, но винаги се натъжава и приема нещата така, все едно вече не го обичам.

Опитах да скъсам с него, деликатно, но реакцията ме потресе въпреки че се бях подготвила - той плачеше и ме питаше " Какво направих?", " Лош ли бях с теб?" Кажи ми какъв ме искаш? Какъв искаш да стана , за да ме обичаш?"

Не знам какво да правя.Помогнете ми!