Не знам дали изобщо си струва да започвам, но зная, че поне ще се разтоваря малко и може би ще заинтригувам някого и ще му покажа съпричастие с моята история.

Не знам и как стана така... още не мога да повярвам, че го няма вече красивото младо момиче, с "вечната усмивка" на лицето, което бях преди.. От толкова време не съм се усмихвала,че даже забравих как се прави...

Всичко започна преди около година и половина някъде. Тогава бях на 16. С Мишо сме в едно училище. Случайни погледи, срещи в междучасията на някое общо събиране..

И така с него и най-добрия му приятел станахме неразделни. Навсякъде заедно тримата. Но както в повечето случаи, такова приятелство не може да съществува. С Мишо започнахме връзка, която продължи около година.

В началото всичко беше страхотно. Харесваха ми тайните целувки, откраднатите мигове заедно без знанието на останалите. Щяхме да сме "приятелите, които правят секс понякога".

Отначало не мислих, че ще се влюбя толкова. Не вярвах, че така ще преобърне живота ми, че да не искам друг човек в живота си(а съм едва на 18). Беше ме страх да започна такива отношения с даден човек, но накрая послушах сърцето, а не разума.

Той не беше това, за което се представяше. Успя да влезе в роля, за няколко месеца, докато ми завъртя главата. След това вече започна жестокото му отношение.

Държеше се ужасно, крещеше ми, забраняваше ми, подиграваше се с мен постоянно, а аз не се усещах,защото бях толкова заслепена. Мислех си ,че това е просто изблик на нерви ли и аз не знам, и че всичко ще отмине.

И то наистина отминаваше, но естествено до момента, в който не се стигне до леглото. Тогава той отново ставаше същото загрижено и мило момче, както в началото. Отново ме замайваше и аз пак забравях всичката болка само заради тези мигове.

Ту ми показваше, че ме обича, че иска да е с мен, ту се подиграваше с мен по най-бруталния начин. Разиграваше ме постоянно, даваше ми надежди, а после ги отнемаше.

Исках да го намразя, опитвах се да сложа край няколко пъти, но той все успяваше да ме убеди,че не трябва да го правя. Реших,че не мога без него и че бих изтърпяла и още унижения само да съм близо до него.

Търпях какво ли не флиртове с други момичета пред мен (карал ме е, дори да му помогна да тръгне с една моя приятелка). Хиляди забрани.

Стесних кръга на приятелите си, защото той не ги понасяше повечето (може би защото са били свестни хора явно)

Посягал ми е, няма да забравя този момент никога, дори сега се просълзих. Осмелих се веднъж да му държа сметка за държанието и той си намери начин да ми затвори устата.

Вече сякаш нямаше връщане назад, просто не можех да повярвам, че това е моето Мишенце, че това е прекрасното момче, с което се запознах в училище, с което съм била толкова щастлива, не беше същия.

Мислех си как така може човек да се промени толкова бързо, а накрая осъзнах, че той просто си е такъв, и аз не съм първата, не съм първото момиче, което наранява дотам, което превръща в износен парцал - използван и захвърлен.

Дори в началото, преди още да се запознаем той ме бил "набелязал" като новото малко сладко наивно момиченце, което да оплете в лъжите си.

Чувствам се много зле, едва ли някой може да си представи какво е да се чувстваш така -като някакъв боклук, даже се чудя кой е по-долен, дали аз или той. Както казват хората-"на каквото си постелеш, на такова ще легнеш". И от това най-много боли, като знам,че сама съм си виновна.

Яд ме е на себе си, че му позволявах да се държи така с мен, яд ме е, че изобщо го допуснах до сърцето си и че му отдадох всичко свое, че бях готова и живота си да дам за него...

Сега Мишо е с друго момиче. Казва се Йоана. Хубаво, сладко и нежно момиче или по- скоро същата глупачка като мен... Не знам, но ми се струва, че този път е искрен. Може би наистина се е влюбил и не я иска за поредна бройка. С нея се държи десетки пъти по- нежно и мило от колкото с мен,. Прави и подаръци(при това доста скъпи някои) звъни и постоянно, пише и смс-и.. А при мен е нямало такова нещо(поне не до такава степен).. не знам .. не знам..

Не искам да нарани и нея по същия начин. Искам тя да го промени, да стане добър човек.. да съжали за грешките си и да намери опрощение. Искам и тя да е щастлива,защото определено на никого не пожелавам да изживее това което съм изживяла аз..

Аз още обичам Михаил, но минаха около 6 месеца от както сме разделени, исках да му покажа че съм го забравила, че не го обичам вече. Исках да съм поне веднъж на положение да покажа, че малко сила ми е останала. Той държеше да останем приятели, но аз не искам, не искам такъв човек в живота си. И ако съществува някой друг , с подобен характер като неговия, се моля на Господ да не го познавам!..

Знам че не мога да го имам отново, но дори и да имам някакви шансове с него, не бих искала да се боря за него. Няма никога да се върна при него, колкото и да го обичам. Няма да тичам повече след него, може да го обичам, може да ме боли, може да се съсипвам като ги виждам заедно, и като слушам историите и, но ще се правя на силна...

И дано никога не поиска да се върне при мен, защото просто няма да издържа повече..