Здравейте! Ако трябва да съм откровена открих сайта преди няколко часа и оттогава не съм станала от компютъра, защото четох историите. Това ме вдъхнови да споделя своята, защото по принцип не съм човек който се разкрива пред другите(дори и най-близките си приятели)и всичко което ми се случва го потискам в себе си...от доста време...и не знам докога, защото усещам че вече съм на предела си.

Скоро станах на 17, а се чувствам стара. Не просто зряла, а наистина СТАРА, защото пораснах прекалено рано без да го искам.

Преди живота ми си беше хубав-нищо особено, но си бях щастливо дете, докато не станах на 14. Тогава изгубих девствеността си, след като бях изнасилена. И то от човек на който държах - най-добрия приятел на брат ми, когото познавам откакто съм се родила и дори ми е сменял пелените.

А брат ми лежеше до нас през това време, мъртво дрогиран и не можа да направи нищо. Никой друг не знае,а и аз не бях в състояние да говоря за това, дори се стараех да не мисля за случилото се.

Но оттогава живота ми тръгна в обратна посока,изолирах се от хората на които държа най-много!!!