Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Тийн проблем
Не издържам повече!
От: AngelFace, 09.10.2006
Здравейте,
Аз съм на 17, но ми се наложи да порасна преждевременно още преди години.
Исках да пиша с цел да се разтоваря от някой неща, които ми се случиха в миналото, просто да споделя, но реших че това вече няма значение, просто ще кажа че съм преживяла много и то не отстъпва на това, което преживявам в момента.
Преди имах сериозен проблем с дрогата, даже съвсем до скоро. Сега съм "бивша наркоманка", но нали знаете-бивши наркомани няма, винаги има опасност всеки момент пак да посегнеш и целия кошмар почва отначало.
Но гледах да се откъсна от средата, в която изкушението е най-голямо макар че има хора на които държа. Това,което още повече увеличава страха че ще се върна към стария си начин на живот, е звучи банално, но е любовта на живота ми. Той е настоящ наркоман.
Взаимоотношенията ни са много сложни, познаваме се от 3-4 години. Никога не сме движели заедно, но имахме възможност да се опознаем и точно тогава се влюбих. И то много. Не че докато го обичах тогава не съм била и с други момче та, даже имах и сериозна връзка. Но постепенно започнах да губя желание да съм с някой друг, отначало само ми беше леко кофти, а после ми стана и противно, защото просто другите момчета и мъже не са НЕГО
.Много го обичам и съм убедена в чувствата си, но този страх...колкото и воля да имам знам, че заради него или по скоро покрай него пак ще започна с дрогата, а просто не мога отново да мина през това.
Напоследък прекарваме доста време заедно и виждам, че той иска да е с мен и сега всичко си зависи от мен. Много съм объркана, не мога да поискам съвет от приятели и познати просто защото не съм свикнала да имам нужда от помощ, с всичките помии в живота си съм се справяла сама. Но не издържам повече, силите ми са на предела си и се изчерпват.
Затова се надявам някой тук, който прочете тази история, да ме разбере и да ми даде съвет, който да не ме обърка още повече...
И не пожелавам на никой това което се е случило на мен. Затова оценявайте живота си такъв, какъвто е с хубавите му страни, а когато имате някакъв проблем просто се сещайте, че винаги може да бъде и по-лошо затова трябва да го приемете такова каквото е...
Аз съм на 17, но ми се наложи да порасна преждевременно още преди години.
Исках да пиша с цел да се разтоваря от някой неща, които ми се случиха в миналото, просто да споделя, но реших че това вече няма значение, просто ще кажа че съм преживяла много и то не отстъпва на това, което преживявам в момента.
Преди имах сериозен проблем с дрогата, даже съвсем до скоро. Сега съм "бивша наркоманка", но нали знаете-бивши наркомани няма, винаги има опасност всеки момент пак да посегнеш и целия кошмар почва отначало.
Но гледах да се откъсна от средата, в която изкушението е най-голямо макар че има хора на които държа. Това,което още повече увеличава страха че ще се върна към стария си начин на живот, е звучи банално, но е любовта на живота ми. Той е настоящ наркоман.
Взаимоотношенията ни са много сложни, познаваме се от 3-4 години. Никога не сме движели заедно, но имахме възможност да се опознаем и точно тогава се влюбих. И то много. Не че докато го обичах тогава не съм била и с други момче та, даже имах и сериозна връзка. Но постепенно започнах да губя желание да съм с някой друг, отначало само ми беше леко кофти, а после ми стана и противно, защото просто другите момчета и мъже не са НЕГО
.Много го обичам и съм убедена в чувствата си, но този страх...колкото и воля да имам знам, че заради него или по скоро покрай него пак ще започна с дрогата, а просто не мога отново да мина през това.
Напоследък прекарваме доста време заедно и виждам, че той иска да е с мен и сега всичко си зависи от мен. Много съм объркана, не мога да поискам съвет от приятели и познати просто защото не съм свикнала да имам нужда от помощ, с всичките помии в живота си съм се справяла сама. Но не издържам повече, силите ми са на предела си и се изчерпват.
Затова се надявам някой тук, който прочете тази история, да ме разбере и да ми даде съвет, който да не ме обърка още повече...
И не пожелавам на никой това което се е случило на мен. Затова оценявайте живота си такъв, какъвто е с хубавите му страни, а когато имате някакъв проблем просто се сещайте, че винаги може да бъде и по-лошо затова трябва да го приемете такова каквото е...
