Здравейте на всички!

Не мисля, че е нужно да увъртам затова започвам с историята на едно 17 годишно момиче. От малка израснах весело и безгрижно момиче, справях се в училище, имах куп приятели и всичко в живота ми беше като на филм, допреди година.

Навярно се питате какво се случи?

Е от щастливия филм влязох във филма на ужасите...пробирах се от среща с приятели и минавах по обичайния път...не мисля да навлизам в подробности само ще кажа, че щях да бъда изнасилена...не мисля да обременявам никой с излишни подробности...както и да е някак си го преживях не казах на никой освен на брат ми, оставих си всичко в себе си .. само за мен ...

3 месеца по късно разбрах, че майка ми си има любовник. Всички приехме много зле новината. Баща ми не спираше да плаче по цели нощи. Аз и брат ми не издържахме на постоянното напрежението. Баща ми направи опит за самоубийство.

Единственото щастие което ми остана е моят приятел. От доста време сме заедно и той остана единствената ми опора.

След всички тези събития спрях да уча спрях да се интересувам от околния свят. Затворих се в себе си и не исках да говоря с никой.

Целият ми свят се срина пред очите ми. Баща ми твърдеше, че аз съм виновна за раздялата им защото постоянно викал по мен макар истината да е съвсем различа.

Мисля че не съм само аз с такива проблеми, но вътрешно чувствам, че никой не може да изпита болката, която разяжда вече цялото ми сърце.

Е въпроса ми е следния при всички тези обстоятелства каква психика трябва да има едно 17-се годишно момиче, че да издържи на всичко това?

Защото на мен акъла ми не го побира, как може живота да е толкова суров и защо от малка трябваше да се сблъсквам с него?

Какво нередно сторих ...

Благодаря на всички които отделиха време за мен и моите терзания. Ще се радвам да чуя мнения и да намеря утеха ..