Здравейте!

Исках да ви разкажа тази история, не за друго, а за да ви покажа, че хората каквото и да си говорят, чувствата си остават.

Значи, бях с едно момче -М. Бяхме заедно около година и няколко месеца. Всичко вървеше чудесно. Наистина бяхме много щастливи и прекарахме много наистина КРАСИВИ моменти, които никога няма да забравя.

Лошото беше, че той ужасно много ме ревнуваше и не ми даваше да излизам с каквито и да е било други момчета. И аз го слушах и правех каквото той ми казваше. Защото го обичах БЕЗумно.

Не след дълго,обаче той отиде да учи далеч от моя град.Решихме да продължаваме заедно. Всяка вечер говорихме по телефона, пишехме си маили и постоянно се карахме. Той не ми вярваше за нищо и само се цупеше. А аз и не помислях за друг.

После разбрах,че отива за 5 месеца в Щатите и...Аз реших да се разделим,защото знаех,че ще е много трудно.Той не можа да повярва,че неговата "играчка", вече не е негова и почна да се държи ужасно.

Аз си намерих друг приятел, на когото изневерих именно с М, преди да замине за Щатите. Разбрах, че М. си намерил приятелка в Америка и сърцето ми се сви. Зная,че още държи на мен, проверява ми маила, ядосва се като не му пиша...

А,толкова много ми липсва. Скоро трябва да се върне тук,и не зная,как ще го гледам в очите след толкова неща.Той вече няма да е същият човек и го зная и никога нищо няма да е същото.

Яд ме е,че тази хубава година и тези млади влюбени хора останаха далеч в миналото. Ами това е. Истината е,че ми липсва старият М.,а не този новият дето само се прави на много велик и недостижим.:)