Ходя с едно момче сигурно повече от седем месеца. С него много често се виждаме и сме имали невероятни моменти. Казва колко много ме обича и как иска завинаги да е с мен. Но едно нещо ме притеснява.

Той искаше да се разделим защото искал да е свободен малко. Искал да усети тръпката да ме загуби и после да си ме върне отново. Много се караме и често сме стигали до израза "ти изобщо искаш ли да си с мен или искаш ли да скъсаме".

Имали сме прекрасни моменти, които доказват обичта ни един към друг но... не съм сигурно, че това е реално. Аз съм на 17, а той е на 18 год., а се държим като деца на 12.

Винаги когато има чувството, че ме губи се опитва колкото може по близо да ме държи до себе си. Държи се по мило от всякога и доказва неща по начин по който няма вероятност да повярваш, че са истина. Все едно всичко е сън.

Много мои приятелки казват, че не си заслужава да съм с него, че е женкар и човек, който не може да е с един човек за по дълго време. Казват ми, че той ми изневерява, но засега аз нищо не съм разбрала и затова държа на моята теза.

Не искам да съм с него, но най лошото е, че го обичам и сме заедно повече от 7 месеца, а тези 7 месеца ме накараха да порасна прекалено бързо и да мисля за живота ми в бъдеще. Не искам да съм с него и има момчета, които заслужават да са с мен и които биха дали всичко, за да ми докажат любовта си. Но аз съм избрала него и не мога да го оставя.

Според мен той не ме обича, а съм от една от онези бройки с които да се фука и да се прави на "ГОЛЕМИЯ ГЪЗАР" като в детската градина. Това е една връзка, която доказва, че той не е пораснал според мен.

Не знам какво да правя. Не знам какво мисли той, но се надявам вие да ми помогнете, защото не мога да продължа да живея в този измислен свят с измислени герои и чувства и с измислена връзка.

Искам нещо вълнуващо сериозно и неочаквано, искам истинска и сериозна връзка за която бих дала всичко, не знам дали той би ми дал това и дали мисли да го направи.