С нея се познавахме от бебета бяхме заедно от 1 до 5 клас и заедно се преместихме в друго училище от 6 до 8 клас. От 1 до 5 клас бяхме неразделни където тя, там и аз, където аз там и тя.

Когато се преместихме в другото училище сякаш нещо коренно се промени в нея, започна да се държи много старанно, много високомерно и много и се вдигна самочувствието.

В новото училище нямаше момче, с което аз съм ходила, а тя да не е, и винаги ми ги взимаше. Аз нямах нищо против до един момент, когато вече знаех, че обичам едно момче, с което не ходехме, но излизахме заедно.Тя почна да излиза с нас и един ден те вече мен ме бяха забравили изобщо и не ме търсеха за нищо-тя го беше променила, той ме обичаше, а когато вече тя се беше появила той все едно не ме познаваше.

Да кажем, че е била по красива от мен-не не беше, беше много по дебела от мен и много по грозна .Отмъкна ми го аз и казах, че не искам да я виждам но нямаше как да стане това-все пак бяхме от един клас.

Изведнъж всички от училището ни ни питаха защо сме скарани и нито тя нито аз отговаряхме, защото се бяхме зарекли, че заради момче никога няма да се скараме.

Вчера както бяхме заедно навсякъде, днес се подминавахме все едно никога не сме се познавали. Много гадно се получи и аз много съжалявам защото тя наистина ми беше най-добрата приятелка, която аз никога нямаше да изоставя и никога нямаше да забравя...

Мина ваканцията и някак си се сдобрихме беше за кратко защото един ден застанахме една срещу друга и си казахме всичко, което мислехме, беше много трагично защото и тя се разплака и аз също, но поне вече знаехме какво мислим една за друга.

Сега мога да кажа, че не сме в перфектни отношения, но поне не ходим из коридорите и не се псуваме...