Моята история е доста странна и може би непонятна за повечето хора. Преди около година с помощта на един мой бивш вече съученик се запознах с едно момче. Като първата глупачка или може би просто защото бях доста наивна се влюбих в него.

Беше първата ми истинска любов. Доста трудно ми беше когато разбрах че всъщност ме е използвал само за развлечение. Опитах се да го забравя и повече от година живеех в безкраен ад който мисля че вече преодолях.

Правих дори няколко опита за самоубийство - уви не ми достигна смелост да ги завърша докрай. Всяко подобно разочарование си има и последствия вече нямам доверие на никое момче. Наивността ми си отиде с него....

Отскоро се познавам с едно момче което харесвам и той ми призна чувствата си но отново проблем. Просто не мога да преодолея уплахата от това някой отново да ме нарани. Имам чувството че вече няма да мога да го преодолея. За пръв път срещам човек с който толкова да си допадаме и да си приличаме че чак се плаша.

Не искам да го нараня! защото ще е доста подло но не искам и да се влюбвам отново...