Здравейте,

Всички искам да Ви разкажа и моята история макар да не очаквам, че нещо ще се промени! Кръстих тази история писна ми, защото наистина ми писна от самота и от раздели на 17 години съм, но вече смятам, че преживях достатъчно.

Всичко започна с една наглед напълно случайна среща запознаха ме с едно момиче, за което мога да кажа, че беше по-красиво от всички останали, които съм срещал.

Бога ми ако знаех до къде ще ме докара тя щях още тогава да изчезна някъде. Но историята не се разви по този начин, влюбих се в нея както никога не бях се влюбвал до сега.

До тук историята е като от кино сериал, но точно тук идва проблема тя си има приятел. Приятел, който по моему не я заслужава, но както и да е ако и кажа да скъса с него аз ставам кривия и за това си трая.

В историята се намеси и още едно главно действащо лице нейна "най-добра" приятелка, която каза на приятеля на момичето за мен.

Двамата се скараха и в момента, в който вече мислех, че ще скъсат тя ми каза, че са се сдобрили и не иска повече да се виждаме. Чувството беше като да паднеш от небостъргач. Колкото по-нависоко летиш толкова по от високо падаш.

Аз пак останах нещо като отдушник, когато и е тежко или и се плаче. След време ме запозна с майка си тя ме хареса повече отколкото харесва него, запозна ме с една от най-добрите си приятелки и тя също ме хареса.

Приятелят и започна да се съмнява във всяка нейна дума и всичко, което прави. Започнал е да я обвинява, че уж тя само била виновна сякаш е забравил как преди няколко месеца сваляше най-добрата и приятелка.

Чудя се само за едно. Защо като и тя не го обича както ми е казвала самата тя продължава да си трови нервите с него, а освен това и да наранява мен, а после се обвинява, че тя била виновна.

Не е така аз си бях виновен сам се влюбих в нея и сега ще си нося последиците! Ако е вярно, че това, което не ни убива ни прави по-силни, то преживея ли това ще бъда най-силния! ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ИЗПАДНАЛИ В МОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ!