Здравейте скъпи читатели на “Розали”,

Изключително рядко споделям с близките си и може би все още живея в моя собствен свят. Мисля, че това е една от причината да споделя и моята история, за която бих ви помолила най-сърдечно да ми дадете вашето мнение или съвет.

Може би трябва да започна от това, че аз съм едно объркано и все още честващо се малко дете - 18 годишно момиче:)

Повечето ми връстници в училище са по-отворени(ако мога така да се изразя) и по-контактни и вече си имат гаджета (хора, на които по принцип може да се опреш в труден момент). И ето от тук идва и моят проблем, за да съм по-точна ще ви дам пример.

Има едно момче от моето училище, което ме покани да излезем на кафе. Наистина едно много симпатична момче, с което излязох два пъти. Беше приятно, но някак си ми е странно и ми е трудно да се отпусна(колкото и да ми е симпатичен някои).

И ето сега пак трябваше да излезем, но малко се объркаха плановете ни. Поканена съм да излезем тези дни и много бих искала срещата ни да мине приятно както предните дни,защото това момче наистина ми е много симпатично.

Странното при мен е, че когато стане нещо по-сериозно някак си се отдръпвам (може би нещо като защитна стена, за да не бъда наранявана, макар че не може всичко винаги да е в “розово”). С това момче нещата все още не са сериозни, но не бих искала да се получи така, както е ставало с други момчета, които са ме харесвали, но аз съм се дръпвала(по една или по друга причина) и после съм съжалявала.

Ето и повода, за да ви пиша-не искам да съжалявам повече, че не съм изживяла нещо, което искам да изживея, дори и с риск да бъда наранена!

Все пак съм само на 18 и повечето ми връстници имат повече спомени от мен, което до някаква степен ме натъжа. Смело мога да кажа, че се чувствам достатъчно симпатична и красива, за да заинтригувам някое момче. Но проблема е там, че може би още ми е трудно да се отпусна достатъчно, за да покажа най-красивите си качества на човек, когото харесвам.

Как да се държа, за да покажа, че и аз го харесвам толкова, колкото и той мен?

Предварително благодаря на всички читатели, които ще споделят мнението си по моя проблем и биха ми дали съвет. :)

И най-важният извод от моята история-"Изживявайте всяко секунда пълноценно, независимо дали ви е страх да не бъдете наранени-защото който не поема рискове няма как да знае дали постъпва правилно и дали това е верния път към щастието".