Здравейте. Ето я и моята история...

Влюбих се в едно момче преди 5 години.И въпреки,че бяхме малки това не ни попречи да се обичаме.Знам,че някои ще кажат че сме били малки,но вярвайте ми годините не НИ пречиха любовта да изпълва сърцата ни до такава степен,че когато минеше покрай мен ми се е налагало да си пощипвам ръката само и само да не припадна...или както той ми каза веднъж "ако минеш покрай мен и не ми кажеш "здрасти" мога да се разплача".И не само аз мисля така...всички около нас го казваха..и продължават да го правят!

Всеки път когато заспивах сестра ми и братовчед ми казваха колко сме сладки и че някога..когато и да е,ние ще бъдем заедно.Че ще преодолеем срама,който незнайно защо изпитвахме и ще бъдем заедно!Тогава аз им казвах "ох глупости..стига сте дрънкали глупости,а заспивайте"! Но само аз си знаех колко много се радвах да чуя тези думи..само аз си знам как стисках възглавницата нощем от радост че всички вярват че ще сме заедно някой ден. Незнам защо но аз им вярвах..може би защото и на мен ми се искаше да е така..нз...Това между нас не може да се опише с думи.Любовта ни беше истинска и чиста ...та ние дори не сме се докосвали!Никога не ме е целувал..никога не ме е милвал...защото аз не позволих!

Един ден се бяхме събрали и едно момче от компанията му каза "Хей всички виждаме, че я обичаш..защо не се пробваш?"..а той го погледна с онези негови красиви очи и каза "Още съм малък...нека порасна"!В този момент аз се почувствах толкова зле,че ми се искаше да побягна и да се скрия някъде...да плача и плача докато имам сълзи!Но след време забравих тази случка..

В нощта, в която стана пълнолетен ..същата вечер..дори беше още 00 и нещо когато той ми се обади и каза "Вече пораснах!"Това бяха думите който и до ден днешен ме карат да се усмихва, но и малко ме натъжават!

И така всичко между нас потръгна..започнахме да си пишем постоянно смс...да се чуваме постоянно по телефона...и да се виждаме разбира се!Първите ни срещи бяха плахи...бяха някак странни...сякаш сме някакви непознати..но аз виждах онези така познати очи..онези пъстри очи за които бях плакала толкова пъти!Онази прекрасна усмивка която и до сега сънувам...и онези странни пръсти,същите които десетки пъти са ми писали в смс- "обичам те.ЗАВИНАГИ".Но така и не се докоснахме...не ме целуна...аз не го целунах...До една вечер..една проклета вечер...

Беше 6 май...Братовчед му се казва Гошо и аз бях канена на имен ден..Там за първи път ме докосна..помилва ме..целува ме по бузките като малко дете...държа ме за ръка и ме гледа толкова продължително че се чувствах като...принцеса...една малка принцеса...Искаше да ме целуне истински но аз се страхувах!знам че мно0го0 от вас ще ме упрекнат,но ме беше страх!Страх ме беше не от целувката а от това че приказката между нас може да започне и да свърши твърде рано!А аз толкова много го обичах и продължавам да го обичам! Не исках да бъда просто поредната!Исках да бъда единствената..само аз... Искаше ми се да вярвам че всичко ще бъде както той пишеше и казваше "завинаги".Мислех си че ще има и други поводи заради които ще сме отново заедно!Целувах го...по вратлето,по бузката, по цялото лице,но не го целунах истински.Дойде време да си ходя и защото аз живея в съседното селце един мой познат щеше да ме закара.

ТОЙ не излезе да ме изпрати...когато с качих в колата той излезе и с развика пред всички ама мно0го0 силно0 "ОБИЧАМ ТЕ ПЕТЯ"...и аз го казах..но шепнешком...В главата ми се въртеше само "ТОЙ МЕ ОБИЧА" и нищо друго не беше важно за мен

И така няколко седмици подред ВСЕКИ ден се чувахме ...докато не спряха телефонните обаждания..смс...и всичко свърши! Аз си помислих че просто няма ваучер...макар че продължаваше да ми пуска сигнали..постоянно.И някак си в главата ми се бяха запечатали десетките пъти в които ми казваше че ме обича и аз не се чувствах застрашена.Дори се чувствах сигурна...

След няколко дни видях братовчед му който се изтърва пред мен и разбрах че М е тръгнал с една моя много добра приятелка.И му казал да не ми казва.Като имате в предвид че тя цяла вечер ме убеждава да го целуна..че той ме обичал и тнт.Каква лицемерка само!Почувствах се сякаш ме е блуснах тир!Искаше ми се да умра..всичко ми изглеждаше сиво...дори в автобуса към вкъщи след като разбрах ми стана лошо...Казвам ви чувствах се изоставена,наранена и най вече унижена!Аз бях зарязана...без дори да знам!Вечерта преди да разбера за това гледах звездите и се надявах и той да го прави...мечтаех за него..вярвах му!А на другия ден всички тези мечти и надежди бяха сритани отзад!Бяха счупени на парченца и захвърлени така ненужни за никой...освен за мен!Това бяха надежди който даваха смисъл на живота ми..надежди задари които имаше смисъл да се събуждам сутрин.. за ЖИВЕЯ!

Това беще най-тейкото нещо което можеше да чуя!Изпаднах в такава депресия че само плачех...и нищо не беше в сила да ме накара да се усмихна... Сега се виждаме рядко...но при всяка среща той мълчи...и аз мълча...а той ме гледа сякаш ме вижда за първи път!А когато го погледна и погледите ни се срещнат се обръща и се прави на загледан другаде!как ми се иска да му се развикам...да му кажа как ме заболя...колко мно0го0 ме болеше сърцето...но най много болеше знете ли от какво..че незнаех дали него го боли!!Незнам кой е виновен..аз или той...или тя..

Питам се лъжа ли бяха думите \"ОБИЧАМ ТЕ ЗАВИНАГИ\"??И изобщо знае ли той какво значи завинаги?Знае ли колко мн ме нарани,колко много ми обеща...какви надежди..И ги разби...

Сега вече си имам приятел..от 3 месеца...държа на него..дори бих казала че го обичам но онази тръпка в корема при всяка среща с М си е там...и не се маха!Не лъжа сегашния си приятел защото наистина държа на него и го обичам но нали знаете че като първата любов няма втора!как ми се иска да го забравя!да мога да сра биенето на сърцето си ...да мога да забравя надеждите и мечтите си...ще мога ли някога...надявам се...

Моля за коментар!Но не ме съдете прекалено скоро...единствената ми грешка беше че не се пуснах по течението...а упорито плувах срещу него!Какво мислиш ти?