Здравейте, не вярвах че ще се престраша да ви пиша, но ето че го правя. В момента наистина имам нужда от съвет... И така всичко започна през есента на 2004 год. Когато се запознах с едно момче ( не искам да споменавам името му за това ще го наричам " x " ) и така, чрез общ познат се запознах с " х" първоначално страшно много ми допадна, не минаха и няколко дни и той беше взел телефона ми от един мой приятел...и ми се обади - искаше да се видим... наистина бях много щастлива че ще го видя.

И ето че дойде и денят на срещата, за пръв път ми се случваше да се притеснявам толкова много, сякаш това беше първата ми среща с момче, дори се чудех дали да не отложа срещата си с него...срещнахме се, никога няма да забравя начина по който ме гледаше тогава - право в очите дори този начин ме смущаваше... и така първата ни среща вървеше идеално, до момента в който не ми се обади най - добрата ми приятелка ( която също познава "x") тогава и казах, че съм с "X" в момента в който й казах че съм с него тона й веднага се промени стана нервна и започна да крещи " Господи Криси ако знаеш какво се случи ( тук трябва да отбележа, че бившия й приятел я тормозеше кат о непрекъснато ходеше у тях и я молеше се върне при него) "той отново е тук трябва да ми помогнеш, моля те ела веднага... тогава наистина много се уплаших..

Помолих "X" да си тръгваме от заведението в което бяхме.. Той пожела да дойде с мен ... докато отивахме към апартамента на приятелката ми наистина ме беше страх, че бившия й може да й направи нещо и ни сдържах сълзите си...разплаках се, а той ме прегърна И точно в този момент имах чувството че сме сами на света и онези пеперуди в стомаха усетих почувствах се най - щастливия човек на света. когато отидохме при приятелката ми тя ме дръпна на страни и започна да ми говори " Криси какво правиш с този глупак? не искам да се занимаваш с него, знаеш ли, че той е наркоман, виж само с какви хора се събира. " при което аз направо онемях започнах да я разпитвам , нали ми беше извикала уж бившия пак я тормозел? а тя ми отговори " сега това не е важно, по важното е че се забъркваш с неподходящия човек " каза ми " знаеш ли че той си има гадже и само ще се възползва от теб " това направо ме разби. нямах думи, не ми изглеждаше такъв човек, тогава се усъмних че ме лъже. върха беше когато ми каза или по точно заповяда " сега отиди при него и му кажи че си имаш гадже и ни искаш да те търси" аз разбира се не го направих, казах му че всичко е наред.

Тогава на нея казах че вече не се виждам с него - което не беше така. На втората ни среща той ми призна че ме харесва и иска да бъдем заедно... тогава си спомних за това което ми беше казала приятелката ми " че "x" всъщност си има гадже, че ще ме използва ... и му отговорих че искам да си помисля малко казах му за това което ми е казала... минаха няколко дни през който "приятелката ми " не спираше да ме убеждава че той не е за мен дори ми каза че познава " приятелката му" (каквато не съществуваше) мина почти седмица той ми изпрати sms искаше да си видим определи ни среща на която аз не отидох... не събрах смелост да му кажа в очите, че вярвам на най - добрата си приятелка...и така повече не ми се обади...дни наред нощ след нощ се питах това ли беше правилното решение...и нещо отвътре крещеше НЕ...

Съвестта не ми даваше мира исках да бъда с него бяха минали 5 месеца беше април 2006 тогава се запознах с едно момиче - Ани с нея станахме много добри приятелки една вечер аз бях у Ани и тогава и разказах тази случка и се разплаках тогава тя реши да мк помогне поиска ми номера му и каза че ще поговори с него аз и адох номера и си тръгнах не вярвах че ще направи нещо, мислех че той ме мрази и няма за иска да ме види дори. същата вечер стоях на прозореца и си мислех " ами ако т, наистина му се обади..." тогава телефона звънна - беше Ани тогава тя ми каза "Спи спокойно, говорих с него иска да се видите" Господи колко бях щастлива разплаках се, но този път от радост.. толкова се радвах сякаш се бях събудила от кошмар.

И ето че отново се видяхме казаха му чу приятелката ми ме е убеждавала да постъпя така, разбрахме се да излизаме - да започнем от начало. излизахме всичко беше идеално...той тогава завършваше 12 клас. ден преди бала му той искаше да отида с него на един купон - само че родителите ми нямаше да ме пуснат не исках да му го казвам за това му казах че имам работа и ни мога да отида с него тогава той ми затвори телефона...

В този момент се уплаших че отново ще го загубя,,,обадих му се, отново се разплаках по телефона и му казах, че не искам да ми се сърди за такова нещо тогава той ми каза " че няма проблеми и на другия ден ще ми с обади за да ми каже в колко часа да отида на бала му... и така дойде и утрешния ден, от сутринта Ани беше с мен ходихме на фризьор, на маникюр исках да бъда най - хубавата ... времето напредваше той не звънеше вече беше четири часа следобед, тогава Ани ми каза, че най вероятно от еуфорията е забравил и е по добре да тръгваме към "x" по пътя му звънях - не вдигаше.. стигнахме до тях когато едно момче ми каза " малко закъсня, той тръгна, изпратихме го вече" Тогава сякаш небето се сгромоляса върху мен.... не можех да повярва. м Ани не можеше да ме успокой, хвърлих букета на улицата, подаръка също. отидохме в една приятелка която правеше купон, напих се ужасно много... тогава родителите ми отсъстваха от вкъщи и аз всеки ден бях пияна...не можех да приема случилото се оказа се че приятелката ми е била права за него - не е за мен. сега една след това често го засичам с новата му приятелка и сърцето ми се свива от болка...

Искам да го забравя опитах да го заменя с друг - не се получи...сега не знам какво да правя, когато го видя ....искам да го убия, мразя го... искам да страда, да го боли искам да разбере какво е... побърквам се.......

Кажете ми какво да направя не искам да чувствам нищо към него. дори омраза искам да ми е безразличен...

Мразя го, зареди това което ми причини...