Историята ми започна преди 2 -3 години когато бях твърде млада, твърде луда и още нищо не видяла от живота.

Тогава не се замислях особено за тия неща.Имах много гаджета в този период.И докато моите приятелки или нямаха или имаха сериозни връзки,аз все бях с нова придобивка и нищо лошо нямаше.

Докато не пораснах, поумнях станах по-кротка, по-сдържана и не започнах много повече да преценявам и обмислям нещата.

Тогава осъзнах,че момчета твърде бързо ми омръзват и не бива да си играя с чувствата им просто защото ми харева ,а че трябва да съм с човек ,който обичам(тъй като през това време така и не се влюбих).

Все си намирах гадже беше ми интересен максимум 1 месец той държеше на мен и накрая просто казвах една лекция за късане която знам наизуст и до днес.Действително аз не съм толкова голяма на 17 години съм,но на работата ми и навсякъде около мен има мъже,момчета и всякакви,които ме свалят и се чудят от къде да ми намерят номера.Действително аз имам самочувствие,защото знам какво представлявам,но вече не искам предишния си живот,безсмислените връзки,а почти всеки мъж ме отегчава.Не казвам ,че не обичам и да флиртувам ,не обичам да бъда забелязвана и гледана с възхищение,но всяко нещо рано или късно омръзва.Никой не може да ме грабне с нещо ново да ме впечатли.

Всички колеги,приятели момчета и т.н виждат в мен просто едно хубаво лице и тяло и нищо повече.Не ме разглеждат като човек,колежка или приятелка, не виждат качествата ми-те виждат само външността ми и толкова.

Може би ще срещна точния човек,но на този етап всички свалящи се ми и тичащи по мен ще си бъдат просто навлеци,които лесно мога да разкарам.Ето за това не искам да се обвързвам или поне не на този етап.

За всички прочели моята история искам да кажа,че я написах съвсем спонтанно и на момента и 100% съм пропуснала много неща,но бях откровена и действително мн жени в наше време се страхуват(както добре познатите ни мъже)от обвързване.