Истински истории

Изпрати своята история

Rozali.com » Истински истории » Тийн проблем

Благодарение на теб намирам сила да продължа

От: Анонимно, 14.09.2007

Моята история започва с това че преди 8 месеца се обвързах с един човек,  който ме накара да повярвам,  че в този живот не всеки цели да те нарани. С въпросният човек се познавахме много преди да разберем, че един ден ще сме заедно, но никога нито той, нито аз сме предполагали че ще имаме нещо общо. Всичко между нас започна като детска игра. Закачливи погледи в дискотеката, безобидни целувки по бузата, но нищо повече, докато в един прекрасен ден се оказахме на едно и също място по едно и също време.

Един наш общ познат беше поканил свой приятели и мен и две мои приятелки в тях за да гледаме филми. Иван ще нарека момчето, което промени живота ми има изключително забавен характер и именно заради това не пропускаше момент в, който да ме закачи:стряскаше ме на страшните сцени, дърпаше ми краката с една дума търсеше си начин да се сближи с мен. Същата вечер към 12 едната ми приятелка трябваше да си тръгне и мястото на дивана до мен се освободи, а Иван сякаш това чакаше веднага седна до мен и продължахме да гледаме филмът. По едно време на мен страшно ми се приспа и без да искам съм си отпуснала главата на рамото на Иван, когато се събудих той ме беше прегърнал и завил.

След 10 минути филмът свърши и всеки тръгна по своя път. След тази вечер с мен се беше случило нещо:бях се влюбила. Реших че това е обречена кауза и исках да оставя нещата така както си бяха, но Иван явно не смяташе така защото след няколко дни ми даде надежда:презвънями. Аз не се и замислих и веднага му написах sms.

В него пишеше как така се е сетил за мен, а неговият отговор беше: Не можели?Аз му отговорих че може и дори съм очарована и го попитах дали ще си идва на село/от едно село сме/?Той ме попита дали искам, а аз му написах, че след като питам, значи искам. Последният негов sms беше че на следващият ден ще си дойде. Когато си дойде на другия ден момчето, в което гледахме филм правеше купон и вечерта отидохме в тях. Беше много хубаво танцувахме, говорехме си, а когато Иван ме целуна всичко сякаш изчезна, сякаш останахме само двамата. Когато ме целуна забравих за всички други, който ме бяха наранили, знаех че мога да му вярвам.

Той ме накара пак да повярвам в любовта, усмисли дните ми и затова му благодаря. Благодаря му че научи онова малко момиче да обича и да бъде обичано.

Благодаря ти мило за всяка твоя усмивка, за всеки мил жест, благодаря ти за всичко.

Обичате и ще ти обичам завинаги.

Още истории от "Тийн проблем"

Новини


Реклама