Ето,че и аз се реших да напиша историята си в най-готиния сайт.Да си тинейджър не е лесно и всички знаете за какво говоря.За многото проблеми и за факта,че няма с кого да споделиш..

Моята история е следната..Преди около 4 или 5 месеца се запознах с НЕГО,най-прекрасното момче..Скоро след това се събрахме,но не продължи много и то по моя вина.

Той е на 22,а аз на 18.Много е странна нашата история,понеже в последствие ние все откривахме по нещо,което ни свързва.

Както и да е..Събрахме се почти веднага след запознанството си и единственото,което знаех за него беше,че живее в Португалия и е в България само за малко.Разбрах от него,че там,в Лисабон е съсед на чичо ми и докато вечер пиели ракията си заедно,постоянно ме обсъждали.Много се зарадвах да разбера какви хубави неща е говорил чичо ми за мен.И така от дума на дума ние с времето се харесахме още повече.

Скоро след като се събрахме обаче на него му се наложи да замине за Благоевград за известно време.Тогава много се уплаших,че ще го загубя,но имах надежда,че той вярва в нас,понеже го показваше-взе си карта,с която можеше да говори с мен неограничено време,обаждаше се по 5,6 пъти на ден и ми говореше само красиви неща.

Но нещо се обърка..Той си дойде в нашия град и се започна с мистериите..Получих обаждане по телефона от негова бивша,която ме заплаши и ми ги наговори едни...Не искам даже да си спомням.Той естествено взе нещата в свои ръце и се разбра с нея,но нещо се скъса.Аз изревнувах много и той не го понесе,започна да страни от мене и може би бе разбрал,че започвам много да се влюбвам и сякаш се отдръпна от мен.

С течение на времето той спря да ми показва обичта си както беше преди това..Може и да съм си внушавала,но имах ужасното чувство,че не иска вече да е с мен.За да го накарам да се чувства виновен и да се покае аз направих най-голямата си грешка..Започнах вечер,когато бях сама вкъщи да си пуша и да се депресирам излишно.Тогава в един момент той реши,че "не може да се гордее с мен като негова приятелка,затова му трябвало време да си помисли".През следващите няколко дни на размисъл аз не спрях да му се обаждам и казвам колко много го обичам.Може би така го притисках много повече,но просто не исках да го загубя.
Както и да е не се събрахме повече.Макар,че след всяко пиянско негово проявление ми обясняваше,че още ме обича и иска да е с мен,той не ми даде шанс да се поправя.

Много бе тежко за мен всеки ден да го гледам по нашия малък град и да не мога да го прегърна или целуна.Много беше тежко и за двама ни.Имаше периоди,когато дори не се поглеждахме,но и такива,в които не можехме да откъснем очи един от друг.Беше на ръка от мен,а в същото време и така далечен.Няколко дни преди да замине разбрахме,че сме някакви далечни роднини..Неговата сестра е женена за мой втори братовчед.Това беше много коварно и за мен и за него.

Всичко наоколо беше свързано с него,аз даже виждах бъдещето си с него,а това с никого не ми се беше случвало.А той ме напусна.Защо?Не получих отговор,дори и сега,когато вече си замина и няма да се върне.Странно е как до миналия ден е бил покрай мен,а сега го няма..Всичко обаче тук ми напомня на него,където и да отида..Това е ужасно мъчително.

Моля ви кажете ми какво да направя да си го върна.И ако някой разбира болката ми,кажете как да я преодолея.Ще съм ви много благодарна.