Моята работа е следната: на 14 години съм, осъзнавам колко съм незряла т.н...за сериозни връзки още повече, но е факт,че при мен нещата винаги са се получавали така ,че не мога да бъда с човек за месец, два..просто не ми е забавно както на останалите на моята възраст. За мен щастието е една хубава сериозна връзка..

Чудила съм се доста, пък и хората около мен ме карат да се замислям още повече по този въпрос, но да си дойда на думата де...

С моето момче сме заедно от година и нещо,връзката ни е до такава степен сериозна, че за доста неща мога да я сравнявам с тази на родителите ми. Той ми е както най-добра приятелка, така и гадже..абе въобще прекарвам всичкото си време с него и с никой друг. Това обаче нито понижи успеха ми нито нищо, помагам вкъщи..не знам защо ги приказвам тези работи, просто искам да наблегна на факта, че за мен да се стигне до секс е нормално... дори повече от нормално...
 
Отивам аз при лекарката да си искам направление за гинеколог и леличката ме гледа злобно и цъка с език.."93 значи а, чух някъде че за непълнолетни най-доброто предпазване от секс е да не се прави секс".

Не става въпрос за разюздан и редовен секс..а за нещо, което беше време да опитаме. За протокола да уточня, че той е на 18 години и беше девствен преди мен, както и аз.. не че това ме е карало да го направя..имам предвид за "съжаление" или нещо такова не може и да става дума.още един факт,заради който за мен е нормално.

Просто ми се иска да разбера и чужди мнения, на на някои не чак толкова консервативни хора..