Здравейте читатели на Розали:)Като повечето хора в този сайт аз съм млад човек, който си има своите проблеми. На 17 години съм и живея в един от големите градове на България-Варна. След като кандидатствах след 7 клас ме приеха където исках и всичко беше страхотно до първия учебен ден. Тогава се запознах с новия си клас. Познавах едно от момчетата още отпреди тъй като ходихме на курсове заедно. Тогава го мислех за смотаняк, защото само стоеше като хипнотизиран и не разговаряше с никого. Само че в училище го видях в съвсем друга светлина. Още след 2 седмици усетих че нещо се случва с мен, нещо ново и непознато за мен. Влюбвах се...

И така след 1 месец заминахме на екскурзия, през която аз мислих само за него. Направо полудявах но един път когато разговаряхме сякаш усетих че той няма чувства към мен и се отдръпнах но не спрях да го обичам. И така си мина година през която постепенно влечението което изпитвах към него бавно се превръщаше в привързаност. Струваше ми че се случват много неща но всъщност отношенията ни не търпяха развития. Бяхме просто приятели, които си разменят усмивки. Знаех че не ме обича както аз него но въпреки това му признах чувствата си...по телефона. Доста тъпо знам но ме беше ужасно страх от погледа му когато му кажа. Само че нямаше никаква реакция. Ами добре каза той и затвори телефона. Няма да го забравя. Седмица не можех да ям нито да спя ,плачех по цял ден и цяла нощ. Когато отидох на училище всички знаеха за случката от него. Това беше в началото на 9 клас.

Реших да се правя че съм го забравила, но затъвах все повече в мечтите си за него. Станах зависима от него,но си обещах никога повече да не му казвам какво изпитвам. И така 9 клас мина а аз не поглеждах никой друг, обичах живота му повече от моя собствен.

В 10 клас започнах на чисто. Правех се че никога не съм му казвала нищо , държах се с него като просто приятел,лъжех него ,лъжех и себе си. Вече всички мислеха ,че съм го забравила. Дойде март месец и заминахме на екскурзия. Там всяка вечер той и още 6 момичета и момчета идваха в стаята ни. Говорехме си по цяла нощ играхме на истина или риск и такива бебешки глупости. Само че за мен тези игри бяха всичко. Тогава можех да го целувам да го прегръщам, можех да си повярвам че всичко е истинско ,че той е мой!

Да..само че всичко свърши с екскурзията. Всичко беше постарому. Понякога ми се струваше че той ме гледа в час ,че ми се усмихва. И досега не знам дали е така. Дойде лятото на тази година и аз реших да направя поне веднъж нещо лудо. Направих купон у нас без знанието на родителите ми и казах на няколко човека да останат да спят у нас. Включително него разбира се. И така всички останали заспаха, а с него си говорихме цяла нощ ,а на сутринта когато всички освен мен спяха ,аз останах свита до един ъгъл на стаята и не отлепих очи от него.

Ето че сега станах на 17 години - 11 клас съм. И за миг не спирам да го обичам. Той ми е слънцето и луната. Когато помисля колко малки неща като разговорите ни посред нощ и нелепите игри са неща толкова важни за мен ми се иска да се разплача. Само че сякаш не сами останали сълзи. Незнам какво да правя. Искам съвет от вас дано някой може да ми помогне. Просто вече знам че няма да има друг, а ми останаха само 2 години ,в които да се боря за него. Моля ви дайте ми някакъв съвет...:)