Здравейте...истории като моята – много, но просто вече не издържам, ако не споделя. На 16 съм, тази кофти възраст, в която всичко се променя...

Моята история започна преди 2 години, влюбих се до полуда(наистина) в едно момче, тогава  на 17.. беше супер, той ме харесваше, аз го харесвах мина време и се заобичахме силно, толкова силно, че и до сега хвърчат искри като се видим. Там е работата, че от "добри" познати и роднини, съседи и т.н. той забрави, че ме има, толкова ме болеше, че човека, за които вече буквално живеех ме е забравил.

Лятото на 2006 почина един от най-добрите ми приятели (и както се казва приятели го гроб) ми мина и най-лошото през главата, но избрах живота заради него,обаче подкрепата му
беше само 2м. и след това виждайки ме питаше "А ти коя си?".

Сърцето ме болеше толкова много, че нямах сили да дишам дори...опитахме да не се виждаме, той замина да учи в София, за да е далеч от мен, но защо се връщаше?  

Пролет 2007 - Той отново ми даде знак, че ме харесва, колко ли бях наивна...виждах
го с приятелките му, които се сменяха през седмица, да, болеше ме след 1,2,3... и
т.н. вече просто исках да е щастлив...

Тогава някой ме измъкна от тази кофти ситуация, влюбих се в човек, за когото значех нещо, нещо повече от Нещо :p И така обзет от жестока ревност нашият главен герой под псевдонима 88 реши, че аз не бива да съм щастлива, без него...

Чувствата му преливаха не знаех какво иска, объркана започнах да си задавам ?-си защо съм с другия като сега 88 се бе върнал и можеше всичко да е както преди, дори и по-хубаво.

Разделих се с другото момче (за щастие сега сме много, много добри приятели), но въпросния 88 не спря до тук. Знаеше, че отново ще съм с него каквото и да става и реши да ми погоди ужасен номер.

Не ми звънеше, не излизахме, не се виждахме дори в продължение на 6 месеца! Но защо
продължавах да го обичам?

Зима 2007-2008 Коледа е! Този светъл празник навя спомена в мен за пътите в които
сме били заедно и както се казва "На Коледа стават чудеса" той ми даде всичко
което можех да искам. Отново бях щастлива!Отново дишах, но така само до Нова Година.
И след това?

От мъка не издържах? Какво правех? Какво?Къде беше грешката ми? Пропуших (с което не
се гордея)толкова бях тъжна, че не ядох дори ... така 7 месеца бях на плодове и зеленчуци...

Отслабнах до пагубните 45 килограма на ръст 178, но продължавах да мечтая, че той ще се върне и той се върна, както той казва  "Когато си поискам", да не би да му пука за мен, че се разболявах, но не съзнавах (от анорексия имам впредвит)

Изпита малко съчувствие, искаше да оздравея... питам се толкова ли го обичам, че за него живея, за него умирам (буквално) Моите приятели ми помогнаха да се
възстановя и да се радвам отново. Сега живея, но на него пак не му харесва?Защо? Къде
греша? Сега всичко е на кантар ту е с мен, ту без мен.

Побърквам се, от мисълта, че нещото което обичам най-силно ми казва " Ти си ми безразлична" И при тези думи , огорчена и обидена аз го обичам повече и повече, но защо?

Може би го обичам заради това което ми даде преди, когато видя в мен човека, когато
ме обичаше и тичаше след мен, когато се държеше толкова мило, когато Аз бях светът
му. Но какво стана с мен? С него? С нас?

Признавам вината си. Тази която не мога да намеря. И въпреки това съм готова отново
да бъда с него. Защо?

Защо всичко е толкова трудно?

Е аз не мога да си отговоря на този въпрос, но се надявам Вие да ми помогнете да го
преодолея, защото  след 3 години, разбрах, че сама не мога.

Благодаря, че изчетохте тази моя (за някой, може би лигава) история :)Пожелавам Ви
някой да Ви обича толкова силно колкото аз 88 и да не може да си обесните защо :)

Чао за сега, Fallen Angel