Преди 10 години я срещнах за първи път и 1 година по късно я изгубих. Изгубих я защото тя поиска, или всъщност защото тя не поиска да остане с мен.
Никога не ще забравя първата ни среща на онзи малък басейн в Русе. Когато я погледнах видях в очите и пролетта и есента, небето и земята, огънят и водата и тогава почувствах любовта.
За мое щастие имахме обща приятелка и така можахме да се запознаем.Малко по малко започнахме да излизаме заедно и така докато един ден тя ми каза че един неин приятел я е обезчестил преди 2 дни. Почувствах се измамен, наранен, предаден..., но нямах право да й се сърдя, защото бяхме само добри приятели и тя просто искаше да го сподели с мен.
Тогава бях на 16-17 години, а тя на 19-20. Но както и да е. Малко по малко всичко започна да изстива и дойде моментът в който изгубихме връзка.
Минаха 2 години и един ден тя ми се обади по телефона.
Още същият ден се срещнахме и когато я зърнах...Господи беше се променила толкова. Беше станала жена, а аз все същото момче. Започнахме да излизаме отново заедно, но този път като гаджета.
Изминаха 2 седмици и тя замина за селото на майка си обещавайки, че след 2 дни ще се върне при мен. И така измина 1 година без да имам никакво известие от нея. Една година мрачна и тъжна. Година в която плаках и страдах. Тогава дойде обаждането, което очаквах толкова дълго.Беше тя която със своят нежен глас ми каза пак: -Ела ще те чакам в нас!
Три седмици по късно ме напусна за винаги. И сега след толкова години, аз продължавам да тъгувам и да сънувам с теб, да плача и да те ревнувам.
Никога няма да те забравя.
Обичам те Зорица!