Историята ми е една от многото за любовни триъгълници, но се надявам да ми помогнете, за това, кое да слушам разума или сърцето.
Всичко започна преди 10 месеца, имам приятел от 3 години, които много обичах, но с течение на времето той ме пренебрегваше и аз започнах да охладнявам.
Започнах на майтап да се срещам с един човек много по голям от мен -15год. През тези 10 месеца се влюбих лудо в него не знам какво ме привлече в него, няма логична причина.
За неговите години нищо не е постигнал в живота си, дори не е имал сериозна връзка. И той е луд по мен, предложи ми брак, дори говори за деца(аз не мисля, че съм готова на такава крачка).
Проблема идва от там, че признах всичко на приятеля ми - въпреки ревността и обидата, той съумя да ми прости и дори ме моли да се върна при него.
Не предполагах, че любовта му е толкова силна, иска да ми даде всичко, да се грижи за мен както винаги е правил(толкова много ми е дал и съм сигурна, че живота ми с него ще е прекрасен), но пустото ми сърце не може да забрави другия и ме влече да бъда с него.
Толкова съм объркана.
Моля ви дайте ми съвет: с времето, дали ще го забравя – не искам вече да наранявам никого.
Защо не мога да избера?
Не искам след време да съжалявам за решението си може би затова се колебая...