Всичко е толкова неизвестно и тайнствено. Като погледнем реално ние жените правим всичко за да се харесаме на своя избраник. Всичко при мен е доста повърхностно, но все пак има доза надежда.
Всичко започна преди 3год. Работех в едно от най процъфтяващото кафене в моя град,(той е доста по-голям от мен) беше редовен клиент, и като всички тях редовно пиеше едно и също всеки ден. Често аз му сервирах,(нормална лаваца без кофеин), но веднъж се случи така, че моя колежка беше на района на който той се настани. Когато тя му занесе обикновеното кафе от мен се изтръгнаха думите "той не пие такова кафе", с което той ме удостои с усмивка и каза, че не е фатално. От тогава винаги като се видим някъде се поздравяваме, но нищо повече не иска да предприеме.
В дискотеката на два пъти аз ходя уж да му кажа само здравей. На 8 декември преди 2год.се заприказвахме в дискотеката, разказа ми какво работи и когато реших да си тръгна той ми каза да го изчакам на вън, за да ми извика такси,,а аз му казах, че ако исках да се прибера с такси мога и сама да си го викна(те и без това винаги са пред дискотеката),но той настоя.
Нищо не казах, а просто ми щукна да си тръгна без да го дочакам.
Сгреших ли? На следващата вечер се засякохме в хранителния магазин, нормално е да ме попита защо не го изчаках. Ами честно да си кажа и аз не знам отговора може би щеше да ме пъхне в таксито и да му каже да ме закара до нас, а той щеше да се отправи на някъде, незнайно къде.
Както и да е аз му казах, че сам си инат, и че съм искала да повървя пеш(в този студ:)). Той се засмя, а аз си излязох от магазина.
Сгреших или не това може само той да ми каже и вие читатели на моята история. Но тя продължава три години и то без резултат.
След месец се засякохме пак в същата дискотека и му предложих реванш за бягството ми:да пием по кафе. Съгласи сеу но когато се качихме в колата му той тръгна да обикаля, спря малко извън града обърна се към мен и започна да ме гали по косата, говорехме си за много неща, но всичко свързано с него той отбиваше и започваше да пита той за мен.
В един момент замълча за около минута втренчи се в мен погали ме по косата(мисля, че искаше да ме целуне, но въпросът е какво и защо го спря?), а в следващата се отдръпна и каза, че е време да ме изпрати до дома.
От тази вечер до сега сме се виждали, поздравявали, но нищо повече не реши да предприеме.
Преди няколко седмици се засякохме пак поканих го на нашата маса, а той ми отказа тактично(ще изчакаме 30мин.едни приятели, ако не дойдат ще се присъединим).
Така и не дойде както и неговите приятели също не дойдоха,чака ги известно време и си тръгна. Не знам защо става това. Много рядко се засичаме, а като се случи направо сърцето ми хвърчи като лудо.
Какво да сторя, какво ли не опитах и глупави и смешни и тайни и неясни опити. Няма никакво момиче до сега с което да ме пренебрегне. Не знам надявам се и аз да получа някои съвет от по компетентните от мен.