Точно толкова месеца продължи най-прекрасния период от живота ми.
Чувствах се обичана и пълноценна.
Фактите са следните - аз съм омъжена с дете на 4 години, а човекът, който ме направи толкова щастлива, има приятелка. Очаквам, разбира се, повечето от вас да ми се накарат хубаво и да ми кажат, че аз съм си виновна за всичко. Сигурно е така.
Но когато вкъщи имаш съпруг, който пие и непрекъснато вдига скандали, и един ден срещнеш прекрасен човек, в когото се влюбваш от пръв поглед, просто не можеш да не се отдадеш на емоцията.
И така...той изневеряваше, аз изневерявах, но и двамата бяхме наистина щастливи един с друг, без да искаме нищо повече. Или поне така си мислех, до момента в който той ми каза, че не искал да се виждаме и чуваме никога повече, защото приятелката му разбрала за нас.
Разбирам го, той бъдеще с мен няма, а с нея - да, но трябваше ли да се отнесе така грубо с мен, да не се чуваме вече 4 месеца?
Аз съм човек, а не вещ, която можеш да изхвърлиш след употреба.
Мина известно време, а аз все още мисля за него и го пазя в сърцето си.
Какво да направя?
Как да го изтръгна от мислите си?
Как да го забравя?