Здравейте скъпи читатели.
Не знам дали трябва въобще да разказвам историята защото едва ли някои ще разбере как се чувствам и какво изпитвам, но може и да ми олекне.
Как да постъпя – не знам.какво да правя от тук нататък. Също не знам и как се стигна дотук.
Всичко започна от едно служебно излизане и оттогава тръгна объркването и сложните ситуации. Той е страхотен човек познаваме се отдавна но по принцип само се поздравяваме. И така аз имах работа в неговия магазин с него. На следващия ден звънна да се видим и аз се съгласих.Повозихме се с колата, пихме кафе говорехме. Той за него, за бившата му как го е зарязала/аз я познавам/, за семейството си, общо казано за всичко за което се сетеше. После беше мой ред, какво трябваше да кажа-за моя объркан живот. Все пак споделих за бившият ми приятел за един в момента с когото излизам/просто от време на време пием кафе/ и той си даваше мнението. Стигна се до там че говорехме и за пълни глупости. Намекна, че съм много срамежлива, но това никак не е така.
След два три дни той пак се обади - аз бях по работа и се извиних, че няма как да излезем. Прати ми sms след два дни да се видим, аз се съгласих и пак същото разкарвахме се с колата насам натам пихме кафе. Когато ме остави пред нас ми каза ако искам да излезем да му звънна. Но аз не се обадих и до сега и съжалявам за това. От моята тераса виждам когато е в магазина, виждам какво прави всеки ден. Как е облечен с кого говори, глупаво е.
Преди време му пращах съобщения - на които той отговаряше. В едно от тях го питах има ли си приятелка-той каза да. Мои приятели ми казаха, че може да каже всичко тъй като не знае с кого си пише. И смятам, че са прави или може би на мен така ми се иска. В друг sms го питах има ли представа с кого си пише а той каза-не като не ми казваш коя си.
Питал е сто пъти коя съм с кого си пише./пращам му съобщения със скрит номер защото ми знае телефона/.
И така се стигна до тук, до никъде, до там да го наблюдавам от страни, защото просто не знам какво ще каже.
Разбрах, че е бил в едно кафе на бара и е хапвал банички заедно със сервитьорката, но после схванах, че едва ли може да му е някаква защото не е от най идеалните/в смисъл освен че е руса/. Не че аз съм красавица, не че превъзхождам някого, но просто искам да му дам повод да мисли за мен както аз за него.
Искам да ме сънува, както аз сънувам него.
Искам да ме гледа с тези очи с които е гледал и бившата си приятелка, каза че е бил зарязан - може би го е страх, но от какво като той дори не знае какво искам аз. А не знам как да му дам повод. Вижте не мислете че съм от тези които ги е срам или нещо подобно. Не ми се случвало до сега да ме е срам да звънна на някого, но този път е различно.Той не е кои да е-на 25 е аз съм на 19 и ми е объркано и понякога ме е страх, че ако не се получи нещо ще съжалявам.
Но какво да направя, давал е поводи да мисля, че иска да излезем, но само това. Може би защото му писна да звъни той и си мисли че съм някаква безчувствена кучка - не съм такава.
Когато се прибирам с майка ми с колата той все излиза да погледне, но само това. Какво да направя? С времето разбрах, че ако искам нещо прекалено много то рано или късно се случва, сериозно не с едно нещо е ставало така може и да си въобразявам.
Май много говорих.искам да ви кажа, а и ми предстоят изпити и ми е притеснено.И това също усложнява нещата.
Животът ми е страшно объркано нещо.
Искам да ви кажа, ако на някого му се е случвало подобно нещо, ако някои е изпадал в подобна ситуация, ако е бил в такова безизходно положение-да каже своя съвет или да ми даде насока.
Кажете вие как бихте постъпили от своя гледна точка.
Ще ми помогнете много.
Благодаря ви предварително.