Беше 14 февруари... Вечерта решихме да излезем с приятелки на дискотека да отпразнуваме празника, нищо че нямахме приятели.. В разгара на вечерта се заприказвахме с един познат и той каза: Искам да си ми сериозна приятелка, при което аз му се изсмях, защото знаех, че той е един от най големите женкари в тоя град! И му казах :Добре!, но ей така на шега без изобщо да съм го мислила! После той си тръгна от едната дискотека и отиде в една друга...и след около час и аз отидох там! Естествено видях го с едно момиче! Реакцията ми не беше никаква, защото знаех, че той се е бъзикал с мен по рано вечерта .Като минах покрай него той ме погледна и ми се усмихна и аз му се усмихнах! След това момичето с което беше се отдръпна за малко и той ми даде телефона си да запиша номера ми! Аз го записах и после докато тя беше с гръб към мен му го дадох! И така...той си замина...
Не очаквах, че изобщо ще се сети за мен, пък и аз не бях взела неговият номер. Но след два дена намерих номера му и му пратих смс от рода: Как си ? Какво правиш? и той после ми звънна и ме попита кога сме щели да пием кафе. След като затвори щях да умра от радост, от много отдавна той ми беше симпатичен! Но никога не съм предполагала, че може да стане нещо между нас. И така той ми звъна една съботна вечер, излязохме на кафе и всичко беше супер!
Усещах колко ми харесваше този човек и как със всяка дума все повече и повече разбирах, че искам да съм с него! Разбрахме се, че ще се видим в дискотеката, но аз не можах да изляза! На следващата сутрин си помислих, че всичко е приключило и че повече няма да ме потърси! Но...ето че той ми звънна пак, въпреки че беше във вторник...отново онова лудо биене на сърцето ми, отново онази радост че ще го видя!
Видяхме се вечерта и от този ден нататък почнахме да излизаме всеки ден!
Естествено отначало не му вярвах, и си мислех, че е с мен само заради секса, мислех си че след като го направим и всичко ще приключи! Вече почти месец ще стане от както уж сме заедно! Не мога да ви опиша колко съм щастлива!
Другото интересно е, че ако беше друг, до сега да съм му изневерила! Никога не съм държала на никoй така както на него, а да не ви говоря как ми се насълзяват очите като си помисля, че ще се разделим някой ден! Това просто не мога да го опиша!
Старая се да не се караме, защото скараме ли се имам чувството че ще умра!
Изобщо правя толкова неща, които до сега не съм правила! Страхотно много държа на него и от както съм с него друг не съм поглеждала...и не знам защо е така! Това ми се случва за първи и може би за последен път! Учудвам се самата аз как съм се променила, как този човек успя да ме накара мен не вярващата в щастието и любовта, че щастие и любов наистина има! Преди да го срещна всичките ми връзки бяха провал! Аз написах даже една история Момиче за една нощ...".Можете да я прочетете! Та казвам ви че бях толкова наранявана, толкова пъти приемана не като човек, жена а като някаква вещ! Толкова пъти съм била лъгана..и толкова пъти наранявана, че повярвайте ми нямах си напредстава, че някой ден ще съм щастлива! Но се случи! Единственото нещо за което ме е страх сега е, че може би и той е като другите! Нищо че всеки ден се виждаме, нищо, че всеки ден си изкарваме супер яко! Тези мисли, че може да ме лъже и че всичко е театър ме побъркват! Понякога просто по цели нощи не мога да спя мислейки колко много ще ме нарани ако го направи !Въпреки че той казва че държи много на мен и че не би ме наранил...Как да повярвам на тези думи...като съм ги чувала и преди?
Как отново да обичам, като бях лъгана толкова много пъти и наранявана още толкова?Как изобщо да му повярвам?
Аз мисля, че донякъде му вярвам, но си имам едно наум! И също така страшно много съм се привързала към него! Имам чувството, че се влюбвам и ме е страх да не ме остави! Страх ме е от бъдещето! И тая петъчна вечер когато ви пиша, знам че той излезе и самият той каза, че тая вечер някоя щяла да изгори! После каза, че се бъзикал,но аз знам че не е така...ииии страх ме е ужасно много!
Страх ме! е че ако тази вечер е с някоя и утре ми каже ще ме нарани и няма да му простя!
Страх ме е от болката, защото до преди месец я изпитвах и ми идваше много навътре!
Всеки ден благодаря на Господ за това което ми прати, за щастието с което ме дари! И повярвайте ми много се радвам че съм с него,защото сега той дава смисъл на всичко! Не знам само дали да му вярвам изцяло??
Страх ме е всичко да не се превърне в кошмар...страшно много ме е страх и не знам какво да мисля!
Моля ви дайте ми съвет???