Здравейте приятели! Бих искала да потърся и получа съвет от вас.
Миналото лято се запознах с едно страхотно момче на 23 години-студент. Много симпатичен и открит човек. Наложи ни се да работим заедно. Интересното беше, че аз бях с няколко дни по-рано на тази работа и не очаквах, че ще имам колега, а да не говорим, че ще е мъж. Дойде ми като студен душ. Както и да е.
С него адски бързо се сприятелихме той е по-голям от мен с 4 години - аз съм на 19. Непрекъснато се шегувахме и закачахме. Винаги гледахме на всичко от комичната и веселата страна. Той се държеше просто прекрасно. Вечер излизахме да вечеряме и всичко си беше наред. Докато не осъзнах, че съм влюбена в него.
Лошото е, че така и не му признах. Мислех си, че е по-важно да си запазя чистото приятелство с него отколкото да искам нещо, което може и да не ми се полага -неговата любов.
Намеци не съм му правила. Но лятото беше наистина най-хубавото в моят живот.
И ето дойде краят на септември и той замина да учи в друг град. Студентският живот го зовеше. Почти не минаваше ден без да ме залее с смс-и и да се пошегува да попита как съм. Започна да праща и от онези смс-и с недвусмислен подтекст.
Знаете ги - от онези веселите за любов секс и такива неща. Реших че може и да изпитва нещо въпреки, че разстоянието никак не ми помага. Започнах и аз да се шегувам с такива съобщения. Но той се отдръпна. Сякаш беше попарен. Така и не разбрах защо.
Когато мине време от моите весели смс-и пак започва да пише неговите си бисери. А когато аз напиша нещо в същия дух и бяга. Не мога да го разбера! Дали просто се шегува или изпитва нещо. Дали е просто влечение или шега. А може би нещо по-сериозно. Лошото е, че с него не мога да поговоря сериозно. Всичко взима на майтап. Така е откакто го познавам.
Ако можете споделете с мен какво мислите и дали според вас да предприема нещо за да му обясня какво чувствам или е по-добре да си запазя приятелството.
Защото той наистина значи много за мен. Ако според вас трябва да му обясня за чувствата си то кажете как да го накарам да се държи сериозно и да ни приеме всичко за шега. Той не е! някой лигльо, но просто имам чувството, че аз съм виновна да се държи така! Всичко идва от факта, че може би аз го предразположих на тази вълна още от запознанството ни.
Ако успеете да ми помогнете ще съм ви наистина благодарна! Скоро ще се видим и ако успеете да ми дадете бързо вашите съвети може и да се справя с този мъж.
Мъж който трудно се поддава! Но се надявам да обуздая веселият му характер!