Здравейте от около месец чета истинските истории в този сайт и реших и аз да напиша своята. На 26 години съм, от 6 г. имам връзка с мъж(ще го нарека Х), за когото преди 3 г.се омъжих и имаме 2 прекрасни деца.
В началото всичко беше страхотно, бях щастлива с него, но след около 2 години започнаха проблемите. Той започна да ме пренебрегва, да ме приема като даденост и да не ме забелязва като жена. Сега осъзнавам, че и аз съм имала вина, защото той беше първата ми любов и се бях вкопчила в него от страх от самотата.
След 2 години се запознах с мъж(ще го нарека Y), с когото започнах да се виждам, защото имах нужда да поговоря с някого. И така постепенно се влюбих, но в същото време до смърт се страхувах да не разбере Х, въпреки че вече нямах същите чувства към него. И така минаха 2 месеца, които бяха най-щастливите в живота ми. Но Y искаше нещо повече, аз нямах смелостта да напусна Х, пак поради моя комплекс за самота и връзката ни от самосебе си приключи.
Омъжих се за Х, въпреки че имахме проблеми още преди това, но все още не мога да забравя Y. Той също вече е женен, но аз все още много го обичам.
Помогнете ми, какво да правя?