Беше в началото на пролетта. Седях заровена в документи- отново се опитвах с много работа да отклоня мислите си от проблемите в къщи.
"Здрасти,търся Ина"-гласа му, звучен и енергичен ме сепна. Стоеше точно пред мен - висок симпатяга, със спортна фигура и къса черна коса. Очите му - зелени, обградени с дълги черни мигли.
"Е,намери ме ,сега какво"-изтърсих го,и се засмях. И той се усмихна, а в зелените му очи заблестяха дяволити пламъчета, които ми напомниха за нещо отдавнашно... Беше син на един от постоянните клиенти и от тогава всяка сутрин идваше да уточняваме заявката. Сближихме се, говорехме си, пиехме кафе с понички, смеехме си и флиртувахме, докосвахме се уж случайно.Сутрин ставах с радостната мисъл, че ще видя усмивката му и онези искрящи зелени очи. Една сутрин ме покани да излезем след работа. Беше забавно, чувствах се отново млада и желана, безгрижна както отдавна не съм била. Вечерта беше толкова перфектна, че реших да не му разказвам за един друг мъж,със същите дяволити зелени очи.
В този, другия бях влюбена 4 години, и изживяхме 2 месеца луда любов.След това ме заряза,защото "се чувствал преситен от мен".
Не разказах на момчето и за мъжа с тъжните кафяви очи, за когото се омъжих с напразната надежда да се спася от самотата. Не му казах нищо, бях щастлива и влюбена. Той също не попита за халката на пръста ми. Просто ме целуна за лека нощ... На другия ден, трябваше да му пише фактура и поисках личната карта, уж да гледам данните. Погледнах и сърцето ми се сви - ЕГН 81...... Цели три години по-малък от мен - наистина още момче. Нямах право да обърквам живота му.
На другия ден му казах, да изпраща заявката по факса и ще уточняваме по телефона.
Зеленото в очите му помръкна - "Ама,аз... искам да те виждам сутрин ..." Само вдигнах рамене. От тогава минаха 2 седмица. Когато идва се държа студено, правя се, че имам много работа. Днес шефа каза, че ще трябва да ходя до София - и кой "случайно" предложил да ме закара -момчето със зелените очи.
Уж имал си някаква работа там.Ще се 6 часа насаме... Не знам какво да му кажа, как да се държа... Знам само ,че отчаяно искам да съм с него, а не е редно. Вие какво бихте направили???