Здравейте!

Търся просто съвети. Знам, че много ще ме осъдят, а други ще се опитат да ме успокоят, но .... станалото станало.

Преди три години постъпих на сегашната си работа. Запознах се с женен колега. И както се досещате след няколко месеца вече бях негова любовница. Но.... тогава не болеше както сега. Тогава всичко беше заради емоцията, заради страстта, заради новите бушуващи чувства.

След близо две години и половина връзка почувствах, че нещата при мен се задълбочават все повече и повече и не можех повече да го деля с жена му. Започнах да се отдръпвам постепенно, да разреждам срещите с него, да не се виждаме през почивните дни, да се въздържам от всякаква интимност с него.

Той първо се съгласи, че щом така съм решила, той няма да ми пречи да съм щастлива със свободен мъж. Каза ми, че детето му е най-важното нещо за него и че няма да се разведе заради него, т.е. че ще се жертва заради него. Много ме заболя, че така лесно се отказа от мен. В момента, в който поисках да бъде само мой и той се съгласи, че не може насила да ме накара да продължаваме.

Вече три месеца сме в нещо като "негласна война", защото той продължава от време на време да ми направи намеци да излезем или да отидем някъде за няколко дена, а аз продължавам да настоявам на своето, че не мога повече така да издържам.

Искам да се оттегля от живота му, но засега ми е много трудно. Той ми се сърди, че не става на неговата. Или може-би на мен така ми се струва. Изобщо, много боли от такава несподелена любов. А аз глупачката през цялото време си мислех, че той ме обича ....

Защо боли толкова много? Защо?

Желая късмет на всички ви!