Здравейте...

Докато си сърфирах по търсачките случайно попаднах на Вас.
Честно казано видях доста добри истории и това ми направи голямо впечатление.
В такава общност човек може да придобие опит в това което ни крепи през цялото това време.
Надявам се темата ми описана по-долу да Ви допадне и евентуално да дадете своят коментар по въпросите ми за да извадя някакви изводи и съответно да предприема мерки в личен план.
Момичето в което бях влюбен, беше от бившият ми клас. По-време на онези млади години който бяха хубави моменти в живота ми, приятелките на въпросното лице споменаваха че ТЯ ме харесвала още от първият миг в който влезнах в този клас.
Това излезе наяве след година горе-долу. Всичко това го приемах на шега и се усмихвах под мустак когато бе споменато “че ме харесвала".
В дадени моменти го приемах на сериозно но не съм обръщал голямо внимание на този факт.
Предполагам че в дъното на душата си изпитвах и аз някакви чувства към това момиче, но дори пред самият мен не съм си го признавал. Това се дължи на мълчанието което още от малък си го имах и не разкривах чувствата си към нежният пол. Но и не само там ми беше проблема, а и в други отношения.
Всичко бе една закачка между мен и нея и нищо друго. И до ден днешен тези закачки в училище ми липсват много.
Живота наистина е хубаво нещо. Как искам да върна това време даже и за кратко време само и само да изпитам моментите в онези времена. Времето мина толкова бързо че дойде момент да се разделяме и всеки да избере своят път към професията си. Някои останаха в същият клас но не и ТЯ, малцина бяха тези който си останаха в същият клас и училище.
Аз също тръгнах по други пътища, но не бе задълго, тъй като започнах да Работя, но това е друга история.
Когато започнах в новото училище, което беше за кратък период от времето усещах в мен празнота. Никога не бях изпитвал такова чувство на липса за момиче с което бе една закачка за мен.
Имах сънища, че ще се видим някои ден и ще разкрия чувствата си пред нея, но той дойде чак след 2-години като ни свърза една от приятелките и от бившият ни клас. Дойде момента да се видим и от там нататък беше една романтика между мен и нея...
Започнаха едни срещи и при едно от многобройните изпращания до тях, я целунах и така направих първата стъпка.
Връзката ни бе месец и половина добра, но след това нещата се влошиха от както се премести при баща и (където ми беше доста по близо от преди)..
В началните стадии и по-време на хубавата ни връзка ТЯ живееше при майка си ( те са разведени със баща и)... Както и да е, да не се задълбочавам в подробности.
Не бях сигурен но ТЯ имаше другиго или е престанала да изпитва чувства към мен. Стана така, че АЗ бях този който искаше да я вижда, а ТЯ така и не си правеше труда да завърти един телефон. Искам да спомена, че при баща и нямаше телефон и това и беше оправданието освен gsm който не се зареждаше често с импулси.
Казах и просто, че ако има желание може да завърти един телефон само и само да се чуем.
Както и казвах ВСИЧКО Е ДО ЖЕЛАНИЕ. Наблизо се намираше БулФон и обикновен телефон със жетони от който можеше да ми се обажда по всяко време.
Обаче нещата станаха по-зле от преди и един ден и казах че трябва да седнем и да поговорим за нас двамата.
Настъпи и този момент но излезе така, че всичко е било напразно. Когато бе споменато от разговора ни който провеждахме, че "аз не бил съм я спечелил". Не казах и дума от това което каза и си премълчах. Искам да изтъкна и още едно нещо, че през това време хубавото дето бяхме заедно и казах, че я обичам и така беше. Но фактора, че това тя не го спомена и един път ме притесняваше през цялото това време. И все се питах дали ме харесва поне или ме обича или нито едно от двете...
Вярно е, че действията са по значителни от думите и в това не споря. Ама друго е като чуеш думата "Обичам те", "Харесвам те" и т.н.
Аз продължавах да я търся след онези думи който ми каза, но нещата се усещаха, че става по-зле. ТЯ се отдръпваше от мен при поздрава с "целуването"..
И аз реших един ден, че няма да и се обадя повече да видя дали ТЯ ще си направи труда. Бях в очакване да се обади, но се мина месец след това два и такава ни бе раздялата, не обяснена и споделена.
Тъгата ми продължи 6 месеца и все още продължава, но болката леко по леко отлита.
Това бе моята кратка история.
Не съм описал всичко подробно, но съм сe опитал до известна степен да Ви е ясно за какво става на въпрос. Също така Аз самият не съм бил безгрешен в връзката ни, но това се прощава моето ако разбирате какво имам на предвид ;)