Имаше време,когато нещата ми изглеждаха лесни,забавни,интригуващи.
Когато живота представляваше една наивна игра,в която винаги беше победителят и никога губещият.Но както всяко хубаво нещо и този период не продължи дълго.Закономерност е да има спадове и възходи и винаги след най-високия връх да се търкулнеш надолу като тежък къс скала. Така се случи и с мен,след като загубих жената,която обичах.
Бях на 22.Млад,наивен,авантюрист.Бях си намерил доста добра работа с доста добро заплащане.Можех да си позволя неща,които другите трудно успяваха.Имах около себе си кръг от хора,чиито характери и виждания съвпадаха с моите.Изобщо живота ми вървеше така,сякаш една невидима ръка беше отстранила от пътя ми всички препятствия и аз карах по него с 220 км. в час.Бях оптимист с винаги лъчезарна усмивка на лицето си.....Но това се промени.
Незнам защо,но май всички потресаващи истории започват на морето.Е и моята не прави изключение.Но морето не беше Черното ни море,а Бялото,кристално синьо.Заминахме на почивка на един малък гръцки остров,моите приятели и аз.Бяхме мъжка компания и само едно момиче в нея.Тя ни беше като сестра и винаги ни вразумяваше по мъничко когато бяхме на прага да извършим някоя глупост.Острова беше така да се каже неизвестен сред туристите.В това се криеше и неговата прелест.Природата беше божествена,почти дива.Хората,въпреки че повечето от тях бяха мързеливци,се открояваха с изключителна доброта и чиста душевност.
Веднъж,на плажа,докато играехме карти и пиехме гръцка бира,някой предложи да плуваме до скалите,недалеч от брега.Те се подаваха над водата като малко островче,но бяха голи скали,без растителност.Интересното беше,че водата около тях беше толкова прозрачно синя,колкото и небето надвиснало над главите ни.
Решихме и доплувахме до скалите.Въпреки,че разстоянието изглеждаше малко,докато стигнем бяхме капнали.Легнахме на нагорещения камък и всеки изпитваше сладката умора на солената вода и жаркото слънце.След около половин час ми писна да се препичам и тръгнах да обиколя миниатюрното островче.
Зад едно малко възвишение,в подножието на което имаше една плоска скала,забелязах нещо удивително.
Млада жена с дълга русо-кестенява коса, излегната полугола върху дървена рогозка.Слънцето оцветяваше матовата и кожа в прелестни златисти тонове,а косата и,разхвърляна по рогозката,час по час се втурваше ту на едната,ту на другата посока,повяна от ветреца.
Занемях.Скрих се зад възвишението и като хлапак на 15 години задебнах това очарователно създание.
Помня,че стоях така дълго време,а гърбът ми,изложен на безмилостното слънце,накрая започна да гори,както гори кожичката на пуйката във фурна на 250 градуса.Обаче,тъй като си бях инат,аз продължих да зяпам.Скоро момичето се повдигна на лакти.Голите й гърди леко се полюшнаха от движението и тогава дъха ми спрях.Не подозирах,че едно такова неволно движение може да ми въздейства така.Притаих дъх и зачаках.След малко тя се изправи,прокара ръка по косата си,приближи се да ръба на скалата и скочи във водата.Изящен скок останах като кретен зяпнал тази млада жена.Изправих се и се приближих.Надзърнах надолу и я видях.Тя плуваше,а водата минаваше покрай тялото й и го докосваше с нежната си хладина.Господи каква жена си помислих тогава.Направо тръпки ме побиха.Върнах се бързо при приятелите ми,исках да им разкажа,но нещо ме спря и не го направих.Трябваше да се връщаме вече на плажа.През целият този ден и последвалата нощ не спрях да мисля за прекрасната непозната.Останах очарован от тази млада жена.
Исках да я видия отново и нямах търпение нощта да свърши.Но явно Господ си знае работата и никога незнаеш какво може да ти се случи.
На острова имаше едно кокетно заведение,на самия плаж,с високи столчета и кръгли масички и приятна музика.Пускаха,нетрадиционно за гърците,Barry White,Michael Bolton,jazz и стари парчета.С две думи атмосферата беше романтична.Седях на един щъркел,подпрян с лакти на масата,загледан м тъмната водна шир срещу мен.Мечтаех за това момиче,за дългите му коси за матовата гладка кожа Изведнъж пред мен се мярна черна сянка скрита от тъмнината на нощта Незнам защо но ми се стори че това е тя Младата жена от скалите Скочих и се затичах натам Скрит от нощта незабелязано се промъкнах и започнах да я следя от близо Скоро тя се спря и седна на пясъка.
Стоя така близо 15 минути. После обърна лицето си право към палмата,зад която се бях скрил.Каза нещо,но не разбрах какво.Повтори го,но пак не разбрах.Накрая каза на английски..."Ела тук,знам,че се криеш там"
Онемях,тя ме беше усетила.Разбрала беше,че я следя.Сконфузено се показах иззад палмата и пристъпих няколко крачки.После още няколко и накрая седнах до нея.За кратко не продумвахме нищо.После тя започна да говори,започнах и аз.Говорихме на английски.Разбирахме се,а и разговора вървеше някак от само себе си.
Тя беше облечена в бял,широк панталон и нещо като роба,също в бяло.Но под широките дрехи се виждаше нейното тяло,матовата кожа.Говорих и в същото време наблюдавах мимиките и,неволните усмивки,повдигането и спадането на гръдния й кош,косата й,наблюдавах нея.Не помня колко стояхме и си говорихме,но определено беше много дълго време.
На другия ден отидох отново на скалите.
И там продължихме да говорим,плувахме, печехме се и пак говорихме.За какво ли не.За времето,за Гърция,за история,за бизнес,за всичко.Но странното беше,че не продумахме нито дума за себе си.
Имахме още 6 дена на острова и през петте не се отделих от това момиче.
Последния ден отидохме пак на скалите.Там,под жаркото слънце,нещата се случиха от само себе си.Без да напъваме нищо,без да правим обмислени неща.Влязохме да поплуваме и после мокри и уморени легнахме на дървената рогозка.Не помня кой започна първи аз или тя,но тогава не ме интересуваше,не ме интересува и сега.Правих най-невероятната,нежна любов с една непозната.Прекрасна и нежна,почти мистична.Жена,чието име дори незнаех. Следобед същия ден аз си заминах за България,заедно с приятелите.На ферибота се сетих,че не бях взел нито телефон,нито адрес на това момиче,а и тя не беше понечила да ми даде някакви координати.
Стана ми криво,че се прибирам.Нещо вътре в мен се промени за тези 6 дни прекарани с прекрасната непозната.
Когато се върнах тук всичко започна по-старому.
Работа, приятели, забавления. Намирах си приятелки,момичета,с които се опитвах да завържа някаква връзка.
Но не се получаваше.Всеки път,когато погледнех жената до мен,на леглото се сещах за онази мистична непозната,с дълга развята коса и матова кожа.Винаги ме жегваше нещо под лъжичката и изпитвах огорчение,че жената до мен не е онова момиче.Не успях да я забравя.Внимателно отстранявах от себе си другите жени,стараех се да не ги нараня,но явно го правех.Ставаше ми криво,но два пъти по-криво ми ставаше от това,че я нямаше нея.Скоро забравих да се усмихвам,не излизах да се забавлявам, а и работата ми вървеше вяло.Изобщо затворих се в себе си и всяка моя мисъл беше насочена към прекрасната непозната. Говорих с приятелите си,разказах им за какво става въпрос,защото те виждаха промяната. Насърчиха ме да отида да я потърся,но не съм сигурен,че ще я намеря. Ами ако не успея да я забравя. Ако тя остане винаги тук,зад гръдния ми кош.
Бавно и сигурно се отчайвам и песимизма замества оптимистичния ми дух.Незнам какво направи това момиче с мин, но знам,че е нещо сериозно.Дори аз не мога да си обясня как хлътнах. Често си спомням за преживяното и то ми изглежда като приказка,като сън,все едно никога не се е случил. Но щом усетя тъпата болка под лъжичката знам,че наистина това е реалност.
От тогава минаха около 5-6 месеца. За това време се превърнах в друг човек.
Кажете ми, да отида ли да я намеря. Дали ще мога така да си върна съня.
Ще ме познае ли изобщо тя?
Господи чувствам се като 15 годишен хлапак...........