До нощта,в която я видях не подозирах,че човек може да изпитва такива чувства.
Работя в едно от небезизвестните заведение на Пловдив. Всяка вечер става фул от хора.Различни хора,различни цветове,различни очи и усмивки.Хора,които минават покрай теб без да ги забележиш,без дори да ги запомниш.До тази вечер,вечерта,в която я видях.
Беше дошла с малка компания от сериозни хора. Явно преди това са говорили за бизнес или са уреждали някаква сделка,незнам. Както и да е,седнаха на една маса,поръчаха си бира и започнаха да си говорят,да се смеят.Първият път погледа и просто мина покрай мен.Не ме забеляза,не я забелязах и аз.След около 30 мин,жената,с която беше и каза нещо на ухо.Тя се усмихна и обърна погледа си към мен.
Ето,точно в този момент разбрах.
Разбрах,че онова,за което говорят хората може би е истина. Незнам усещали ли сте някога една приятна топлина,която се разлива по тялото ви когато знаете,че човекът срещу вас ви наблюдава. И това ви харесва....Това наистина ми хареса.
Очите й бяха необикновени. Досега,през времето,в което работя в това заведение,не бях срещал такива очи.Изгориха ме,пронизаха ме,стоплиха цялото ми тяло.Много хора казват,че ние,мъжете,не сме способни да се влюбим от веднъж,само от един поглед.
Е тези хора грешат. Това момиче направо ме завладя. В погледа й прочетох нещо,незнам точно какво,но онзи мускул зад гръдния ми кош ми казва,че е добро.
Тя започна да идва често тук,при мен,в заведението,в което работя.От първата минута на работа започвам да чакам и да се надявам да я видя.И тя идва.Всеки път,когато прекрачи прага на заведението,хиляди иглички полазват по гърба ми.И тя ме поглежда,и очите й говорят много.
Не мога да ви го обясня,но сигурно някои от вас са го изживявали. Сякаш очите ти казват това,което искаш да знаеш.
Наблюдавам я как се забавлява.Как играе билярд,как се смее,как пие бира от бутилката,как се цупи сладко когато топката не влезе в джоба.
Наблюдавам я как обръща главата си към мен и очите й срещат моите.Тогава краката ми се подкосяват.
Една вечер тя стоя по-дълго от обикновено.Знам,че очаква да отида при нея и да я заговоря,но обстоятелствата винаги ни пречат.
Когато си тръгваше ме погледна.И в очите и прочетох скръб,разочарование заради моето мълчание.
Господи тези очи,защо говорят толкова много.
Помислих,че повече няма да стъпи тук.
И след две-три скучни вечери без нея,без нейните очи,тя се появи.
Идваше ми да я хвана и да я разцелувам. Зарадвах се като малко дете.И пак се започна онази игра на погледи,на скрити копнежи,на неизречени гласно думи.Това момиче ме интригува.Запълва една празна част в мен. Кара ме да се чувствам жив докато е около мен.
А защо не мога да я попитам как се казва. Може би се страхувам,че ще разваля момента.Ами ако ми проговори на диалект или с плътен мъжки баритон.
Или ако гласа й е писклив и дразнещ.Или е прекалено добра за мен.
Незнам.Господи,незнам.
Знам само,че вечер когато си легна,тя изплува пред очите ми,а сутрин,когато се събудя искам да я видя до мен.Надявам се,че тази вечер също ще дойде.Надявам се да видя очите й.Надявам се...