Здравейте, Мили приятели,

Пише Ви едно 24 годишно момиче, което иска да Ви разкаже своята история и да ме посъветвате какво да направя и как да постъпя, за да се чувствам щастлива и да спечеля човека, който обичам само за мен.

Моята история започва преди повече от 2г. Работех като сервитьорка в едно заведение, което въпросният човек и приятелите му посещаваха често. Една вечер през лятото отново бяха се събрали. Стояха до много късно и след като свърших работа ме извикаха с тях да отида в едно друго заведение и от тази вечер аз разбрах, че той ме харесва и от там започна всичко. Този човек искаше да баде с мен, но аз тогава нямах такива намерения.

Започна да ми се обажда, да ме посреща от работа, но това продължи седмица, две и всичко за тогава приключи, защото разбра, че нямам нищо към него. След известно време тръгнах с едно момче от същата компания. С него бях 2г.преди година всичко свърши и нещо ме накара да започна връзка с човека от преди.Но нали се сещате, че беше немъзможно да излезе нещо,защото бяхме от една компания.

Това момче, което вече си имаше приятелка, но когато започнах да се занимавам с него той се бе разделил с нея и беше свободен .Незнам как стана така, че изведнъж се влюбих в него. И така ден, след ден времето минаваше и аз все повече се привързвах към този човек, но повярвайте ми беше ми много трудно, защото постоянно трябваше да се крия, за да не разберат другите. Не че никой не се досещаше за какво става въпрос,все пак рано или късно всичко излиза на яве. Много е гадно и много боли,когато човекът когото обичаш истински е до теб, а не може да го покаже явно,зарди хората.

През миналото лято, той взе едно заведение под наем и аз работех с него и семейството му. Всичко беше много прекрасно. Разбирах се с техните много(както и сега), той идваше в дома да спи много често. Всичко беше като на сън и тайничко се молех никога да не свършва.Ходихме на море(беше незабравимо преживяване).

През ноември се разделихеме за около месец и половина. Изобщо не си говорвхме. Много ми беше криво, защото сме комшии и всеки божи ден се виждаме. Не спях,отслабнах, не ми се! ядеше, обичайните за това положение неща. Спрях да излизам с компанията, защото той беше там и много ми тежеше да го виждам близо до мен,а всъщност да е толкова далеко. Дори бях стигнала до решението да се махна от нашия град, за да не го виждам. Просто не издържах да виждам как се държи безразлично към мен, след всичко което сме преживели. Неможех да си сдържам чувствата за разлика от него. Той е такъв човек, че много рядко казва какво изпитва, а това мен ме дразнеше, защото беше непредсказуем и незнаех какво му се върти из главата.

Когато му звънях, той не ми вдигаше, държеше се лошо с мен и се бях зарекла никога повече да не се занимавам с него. Една вечер ми се обади и ми каза, че ме обича. От тази вечер нататък започнах да си мечтая кога ще се отдаде възможност да бъдем заедно и щастливи. Освен това той вече се беше разкрил пред мен, какво изпитва и разбрах, че не съм му безразлична. Видяхме се и всичко започна отначало, затова никога повече не се заричам за каквото и да било.

Всичко вървеше идеално, докато една вече отново престана да ми се обажда. Потърсих го няколко пъти, той не ми отговаряше естествено и аз се отказах, защото знаех, че когато той реши ще ми се обади. Той е на такъв принцип. И наистина една вечер ми се обади,видяхме се и ми каза,че се е върнал при старата си приятелка и понеже ме обичал неискал да ме лъже затова бил предпочел всичко да свърши.

Правете си изводите дали наистина чувствата са му били истински към мен. Попитах го защо го прави, след, като ми е казвал, че не я обича,а я уважава. Каза ми, че понеже бил много ревнив и постопянно си мислел, че му изневерявам и за него било така по-добре, защото на него не му пукало за нея и него бъркало какво прави тя. Казах му, че няма смилъл от това притеснение, а той нищо не ми отговори.

Да Ви кажа чесно предпочитам да ме уважава, отколкото да ме обича само и само да съм с него.С лед този разговор се виждахме и чувахме все по-рядко,но при всяка една среща той ми оставяше,някакви надежди,че един ден може да бъде с мен.

Имаше рожден дем. Покани ме, отидох с моята приятелка в тях и след малко дойде и другата. Почувствах се много гадно. Исках да се отвори земята и да потъна. След това отидохме в едно заведение да го доотпразнуваме. Тя беше седнала до него. Не си тръгнах, защото нямаше какво да кажа пред другите. Останах и с моята приятелка се почерпихме много.Той доиде при мен и ми каза, че ме обича, стана ми още по-гадно.

Незнаех как да реагирам, какво да направя?! Незнам от къде намерих сили да преживея този кошмар. Явно прекалено много го обичам. На другият ден се чухме по телефона с брат му и разбрах, че тя е спала в тях. Това ме срина тотално и реших, че за мен всичко е свършило. След като тя си тръгна от тях той започна да ми звъни. Отначало не му вдигах, когато му вдигнах след около час звънене, го попитах защо ми се обажда след като тя е била в тях и че няма смисъл да ме търси повече. А той ми каза, въпреки че е с нея, сърцето му било с мен.

Кажете ми как щяхте да постъпите вие в тази ситуация?! Понеже знаеше слабата ми страна и знаеше,че винаги,когато поиска ще се видим, се възползваше от това. Грешката за което си е само моя, защото аз се разкрих изцяло пред него. След това започна все по-често да иде тя в тях,той да ходи при нея. Същевременно ме търсеше и мен.

Една вечер се обдил на моята приятелка и и казъл ако ще излиза да излезе сама без мен. Обадих му се да го попитам, защо така и е казал, той не ми вдигна телефона и аз се ядосах. Писах му съобщение, обаче приятелката му го прочела и започнали луди скандали. На другия ден си изяснихме отошенията с нея.

Обадих и се и и казах, че между нас всичко е свършило и да не ме занимава повече. След три дена той ми се обади отново и поиска да продължаваме да се срещаме. Въпреки,че се правех на обидена,продължихме да се срещаме. Знам,че по този начин се подигравам сама със себе си, но какво да направя като го обичам истински.

Искам да ме посъветвате, какво да правя за напред? Дали си струва изобщо да продължавам да се боря за него или просто да поемам по своя път.

Вярвам,че ще ми дадете добри съвети.Благодаря ви предварително.