Много дълго мислех дали да пиша... Реши че трябва да споделя моята история. Много години живях в чужбина с нашите,имах си постоянен приятел.

В началото бях хлътнала по него(много съм влюбчива),но с времето го приемах повече като най-добрия си приятел,отколкото като гадже. Дойде момента на раздялата,не защото сме се скарали,а защото се прибирахме в България.

Мислех че живота ми свършва..оставях най-близките ми хора и приятели..Но когато се върнах в Родината си разбрах че живота продължава,че тук е моето място!

Приятелят ми ме обичаше безумно и дойде при мен на морето...прекарахме си страхотно,но аз знаех че това са нашие последни мигове заедно.Не защото няма да се видим повече,а защото не го обичах.

Започнах да привиквам с новата среда.След известно време започнаха лекциите, беше ми много напрегнато защото колежките не ме приеха добре,докато колегите не спираха да ме ухажват.Просто това беше един кошмарен месец за мен!

Единствената радост ми беше един колега, които още от самото начало ме привлече! Незнам,но единствено той от всички обожатели не ми обръщаше внимание!:)Може би и това ме привлече в него.И ето че след един месец бяхме заедно!

Боже,никога не съм изпитвала такива чувства към някого! Всичко вървеше супер, запозна ме с техните, които ме приемат като тяхна дъщеря, той се запозна с нашите, аз съм my единствената сериозна приятелка, преди това всичко за него е било само секс или флирт.

Много се радвах че любовта ми е взаимна.. Но дойде време да се разделим за дълго.. Бяхме говорили за това, той беше решил да заминава на студентска бригада! Пита ме дали ще го чакам, тогава много ме заболя.. Нима той не чувстваше любовта ми?

Нима незнаеше че не мога да живея без него?Колко пъти сме правили планове за нашето общо бъдеще,за нашите деца?!

ДА,казах че ще го чакам!чакам го все още!чувахме се всеки ден,дори когато заминах при нашите в чужбина където съм все още,по едно време той се беше побъркал,защото не можеше да си намери втора работа и мислеше че е заминал напразно щом няма да може да изкара пари..че напразно ме е оставил..Аз през цялото време бях до него,подкрепях го,казвах че все ще намери нещо,да не се отчайва..И ето късмета му се усмихна,намери дългоочакваната работа...и забрави за мен..

Преди е нямало и ден в които да не се чуем,да не ми се обади..Сега ми звъни чат-път,когато аз го търся все го няма..миналия ден когато го търсих ми вдигна някакво момиче,българка.При тях телефона е навързан в много стаи,но досега никога не ми беше вдигала българка.Него пак го нямаше.Имам силно развита интуиция и чувствам че той се е променил.Нормално биха казали повечето от вас.Но аз чествам че сега до него има някои..Много ме боли така и вече незнам на кой свят сам.Да може и да си въобразявам,но преди той все говореше как иска да си се върне й дома,да ме прегърне..Вчера се чухме последно,най ме заболя когато трябваше да затваряме,а той дори нямаше да ми каже че ме обича,ако аз не му го бях казала..

Просто се питам докога ще издържа? Той си идва след 2 месеца..за мен дните течът като години! Незнам какво да правя.Всъщност нищо не мога да направя,защото той е таи далече,на мен ми остава само да чакам. Като се върна назад в времето,аз се виждам като кученце-колко пъти сам се унижавала заради него,колко сълзи сам проляла..Простих my дори това че блъсна веднъж!

Чудя се Бог ли ме наказа? Чувствам че го губя, а нищо не мога да направя! Благодаря за търпението че прочетохте моята история! Ще съм благодарна на всички които напишат мнение!Бъдете щастливи и не пускайте любимите си хора,защото парите и разстоянията погубват любовта!