Здравейте приятели, в тази рубрика има толкова интересни човешки истории.Сега искам да ви разкажа моята история, в живота като че ли нищо не е случайно.

На 38 години съм, работя в офис на търговска фирма,омъжена съм, и имам прекрасна дъщеря. И така самата история.

Преди много години когато аз бях на 19, и все още не семейна имах любовна връзка с мъж който беше 16 години по-голям от мен. Тази връзка продължи около 2-3 години. Тогава се появиха и първите часни таксита. Той караше такси, чрез него се запознах с едни негов приятел, младо момче много симпатично, но от турски произход. От тогава минаха много, много години пътищата ни се разделиха и макар, че сме от един град не се бяхме виждали близо 19 години.

И така, преди 9 месеца добрата случайност ме срещна отново с това момче. Не знам какво точно се случи, нещо като взаимно привличане ли, съдба ли,  но от тогава сме постоя но заедно.

Той има семейство, аз също, за нас на първо място са децата-да са живи и здрави, но ние просто не можем един без друг. Споделяме и болки и радости, заедно тъгуваме и се смеем.

Той е прекрасен човек, винаги е бил такъв за мен. Няма нещо което да пожелая и да не се изпълни. Обичам го, и той ме обича. Понякога си мисля, че тази любов е грешна.

Знам, че много хора ще ме осъдят, че обичам и имам любовни отношения с турчин.Добре съдете ме! Но аз съм безкрайно щастлива с него, знам че след време ще настъпи края, но до тогава ще бъда с него въпреки, всички и всичко.

И знаете ли, пожелавам на всеки от вас да разбере какво е щастието да обичаш и да бъдеш обичан истински.