Здравейте.
Не знам как да започна, малко е странно, тъй като досега само съм си предлага съветите и коментарите в този безкрайно приятен сайт, посещаван от приятни хора :)Но ето че и моят ред за съвет дойде.
Цялата ситуация е малко странна, но пък се случва и аз не знам какво да направя и как да постъпя. Всичко започна края на септември, когато Го видях за първи път. Нямахме часове, (както се случва често, когато си 12ти клас) и седнахме на заведение. Бях застанала точно с/у Него и през цялото време се заглеждахме един в друг. Когато неговите приятели решиха, че е време да стават, забелязах как с някаква заинтересованост ме изгледа и замина. От тогава само още веднъж го видях и..толкова.
До началото на този месец, когато започнах да го виждам все по-често. Най-неприятното в цялата работа бе, че нямах един познат, който да го познава. На 8ми март обаче решихме с приятелки да празнуваме и по-късно отидохме на нощен бар. И както се досещате той беше там. За мое щастие обаче там беше и гаджето на моя съученичка(Иван)и като му се раздрънках, че този, който харесвам е тук, той се разсмя и ме попита кой е. Аз му казах и се оказа, че са били заедно в казармата..едно време..и се познават. И още докато се усетя, Иван вече беше при него и му говореше нещо. Той се усмихваше и гледаше към мене, а както един друг читател беше попитал дали някога сме усещали онова топло и сладко чувство..в този момент аз изпитвах същото..
Няма защо да се лъжем, българката е хубава жена, и както всяка хубава жена-бива харесвана. Иван се върна след малко и показа един телефонен номер..Досещате се за какво говоря. Аз обаче отказах да го взема, защото рядко задържам вниманието си дълго над един мъж, а над този го бях задържала повече и реших че по този начин(за 1 вечер евентуално) няма смисъл. Другата алтернатива беше аз да проявя смелост(аз съм адски срамежлива) и да се запозная с него на момента. В такива случаи смелост ти идва от 'невидимото място' и оттам нататък няма спиране..Поприказвахме си, разбрахме, че харесваме еднакви неща, имаме общи интереси, допаднахме си.. Но стана време да си ходим с моите приятелки, а той ме помоли да остана. Естествено се направих на тежка(т.е. не останах) и той ме попита за телефон. Дадох му и той поиска да излезем. Аз се съгласих. Обаче той не се обади!
Ден, след този, в който трябваше да излезем, аз го виждам да излиза от кварталния магазин. Голяма питанка се заклещи в мозъка ми..Аз го настигнах и го поздравих. Изглеждаше някак ядосан и нацупен в началото, но след като ме видя се учуди и усмихна. Каза ми, че живее в този квартал (моя!)и ей там в оня блок(съседния!). Преместил се бил в началото на октомври миналата година. Това стана в сряда (10.03), при което той пак изяви желание да излезем, защото както мога да кажа, в очите му пишеше "Харесвам те!" Аз отново се съгласих, но той отново не звънна. Сигурно ще си кажете.."Тая пък какво го пише, не й ли е ясно, че тоя я будалка."
А не е така; разбрах че и той е такъв срамежлив, макар и да е по-голям от мен. А и от Иван научих, че наистина ме харесва и гледа сериозно на мен (и без това си няма приятелка:)И аз реших да направя първата крачка, защото явно съм по-решителна, обачее..не знам какво да направя.
Нямам телефона му, питах и гаджето на съученичката ми, но той го изтри още като му казах че няма да звънна; не знам как да постъпя..ама наистина! И тука така идва вашата задача да ми помогнете!
Ако някой от многобройните читатели на електронното списание знае решение или му идва наум как би постъпил, да ми пише.
Ще ви бъда признателна!
Благодаря предварително :)