Моята история е нещо което бях гледала само по филмите и винаги си казвах че няма да допусна.Влюбих се в шефа си .

Средата на март започнах работа в едно кафе и всичко вървеше нормално , собственици са баща и син ,с бащата се разбирах доста добре ни покрай колежката ми си бях изградила доста лошо мнение за сина.

След време обаче започнах да работя с него и осъзнах че хич не е лош човек даже напротив.Започнаха закачките леките намеци и една вечер след работа.....беше най романтичната вечер в живота ми. По това време си имах приятел с които по-късно се разделихме заради различия(не се разбирахме много, много още преди да започна работа)Но ето тук идва първия проблем всичко добре , но на следващия ден отивам на работа и все едно че нищо не се е случило даже по-отдръпнат от преди.Реших да замълча и да видя какво ще стане.Вечерта се повтори потрети и т.н.т. но през деня....

Започнах да се притеснявам че това е само занимавка за след работа и реших да говоря с него ,обясни ми че все още го е страх да се обвърже с мен заради предишни наранявания и че крие чувствата си защото все пак ми е шеф.Това се промени престраши се и сега почти пет месеца сме заедно и всичко е идеално (да чукам на дърво ) поне засега но онова чувство че съм му занимавка не изчесва.

Много пъти сме говорили на тази тема и ме е уверявал и ми е доказвал че не е така,НО не мога да избягам от съмненията си.

Сега вече доста хора знаят, че сме заедно, но все пак не сме много явни по време на работа.Въведе ме в семейството си и аз него в моето ....и все пак помощ грешка ли е че ми е шеф и дали наистина не съм му занимавка и ме обича толкова много колкото твърди (разликата ни е 5 години)

Незнам, но аз наистина го Обичам с главно О :):)