Няма да ви разкажа някоя непозната история. Зная, че има много момичета като мен, но повече ме интересува как да преживея ситуацията.

На 29 години съм и имам връзка/от 6 г/ с женен мъж. Не съм излъгана, защото още в началото ми каза за семейното си положение, а и аз нямах намерение да продължаваме толкова дълго,но... се случи. Просто не зная как. Влюбих се.И той също.

Излишно е да казвам, че той няма да загърби 20 г. от живота си, заради мен. Зная, че сама съм си виновна за ситуацията и все си мислех, че ще срещна необвързан мъж, с който да създам семейство, но за 6 години така и не се случи.

Опитвайки се де следвам разума си, а не сърцето реших да прекъсна това безумие и да се разделим. Казвам ви – това просто е невъзможно. Не мога без него. Не мога да го преживея. Много ми липсва. Неговата позиция е, че ще направи всички само аз да съм добре.

Зная, че от раздялата ни ще бъдат доволни неговото семейство и моите близки, но ние сме нещастни. Дали си струват нашите мъки да направим другите щастливи?!?

За себе си ще кажа само, че друг мъж в живота ми НЯМА ДА ИМА.