Здравейте ще разкажа накратко и своята история,колкото и луда да ви прозвучи тя,моля за вашите коментари.
Запознахме се в чата.Той на 23,аз на 22.

Аз живея в чужбина,а по случайност се оказа,че и той живее тук-само на някакви си стотина километра.Та запознах ме се....започна се дългото стоене пред компютъра по цели нощи,но не всяка вечер!Говори ли сме много на всякакви теми,никога не е имало обяснения в любов-просто разговори!След около 4-5 месеца се видяхме,пихме кафе(той дойде с приятел)беше приятно....

После разговорите продължиха постарому,но започнаха и разговори по телефона(пак не всеки ден,но често),започнаха и едни шеги за сватби за деца......но всичко в кръга на шегата!

След около още 4 месеца от първата ни среща се видяхме повторно,тогава бяхме повече време насаме,след което още същата вечер ме заведе и при приятелите си(които аз вече можеше да се каже че познавам,защото той ми беше показвал снимки и ми беше разказвал за тях).

Естествено вечерта приключи с целувка........и още нещо!Да колкото и да е против моите принципи.....ДА направихме го реално погледнато едва на втората среща,защото аз вече го чувствах достатъчно близък,а и някак усещах, че го искаме и двата.После той си тръгна за България,2 месеца от него ни вест,ни кост!Но в момента в който си дойде,той твърди,че ми се е обадил още на десетата минута щом е пристигнал тук.

Аз незнам дали е на десетата,но е факт,че се обади.........казахме си че сме си липсвали,среднощни разговори все още има но в тях все повече се чуват думите:"сега защо не си тук около мене.....искам да си те гушна.....",а може и старомодно да звучи обаче аз все още не знам как стоят нещата,обяснение директно не сам получавала.А това което ме обърква е,че хем си липсваме,хем разговорите ни не се случват вече по-често,а не е поради липсата на време.В седмицата по два пъти... и толкова.

Тук е момента да добавя,че аз никога не сам му звъняла или писала първа в скайп,а по телефона.......и там едва от много скоро си позволявам да звъня и не бих казала че го правя често.Но за сметка на това аз много ясно,и доста отдавна съм казала това,което и сега ще кажа!

С мисълта за него се събуждам сутрин,с мисълта за него върша задълженията си през деня,с мисълта за него вечер сядам пред компютъра за да го чакам......и понякога,макар и малко разочарована,че го няма,пак с мисълта за него заспивам.Много пъти взимам телефона и ми се иска да му се обадя,ей тъка да разбера просто какво прави.......но се спирам,защото си мисля ,че по този начин го притискам,и си казвам,че ако иска и ако го вълнува нещо за мен ще се обади.

Питам се какво точно съм аз за него,обяснявам своето влюбване в това,че когато се запознахме аз тук не познавах никой с когото да мога да излизам,и да говоря свободно по много теми.Но ето че вече познавам доста хора тук,а и ухажори не липсват,но......аз пак мисля и си представям само него!Питам се още това нормално ли е,на 22 години да си влюбен като хлапе и да не знаеш как да реагираш и да се задоволяваш с разговори само,и със срещи по веднъж на 4 месеца.

Самоуспокоявайки се,си обяснявам неговото поведение с това че е много,много срамежлив,че е много,много мълчалив по принцип,и че затова нещата се случват толкова неестествено бавно.Но дали е тъка?Дали срещите ни ще станат по-чести?Дали има изобщо перспектива да се надявам на нещо по-сериозно?

Дали има смисъл да проявявам такова голямо търпение или е време да го "понатисна" и поне да разбера какво мисли той?

Много моля за вашите искрени коментари,и се надявам да ми помогнат ако не физически,то поне морално.