Здравейте, искам да споделя с вас своята история.

Всичко започна преди малко повече от половин година, когато се запознах с един мъж. Веднага си допаднахме, излизахме заедно, говорехме си, споделяхме, имам чувството, че го познавам от години.

Влюбихме се и имахме прекрасна връзка, до момента, в който той не реши да се отдръпне, защото го притесняваше възрастта му- той е на 39, аз на 20. Обясни ми, че го е страх, че се влюбва много силно, а аз съм много млада и може да го оставя в даден момент.

И така около месец се виждахме, и всеки път обсъждахме този въпрос, а аз постоянно му повтарях, че не искам и да чуя за друг и така ще бъде, защото наистина досега никой не ме е грабвал така, имала съм 2 по-сериозни връзки, но толкова силни чувства не съм изпитвала.

Какво значение има възрастта, щом се обичаме. Има толкова много нагледни примери за хора с голяма разлика в годините и се обичат и живеят щастливо...

И така изведнъж той спря да ми звъни и аз не го търсех нарочно, исках да го оставя да размисли добре. После ме завъртя работата, следването и минаха 3 месеца.

Докато преди 2 дни не го сънувах и се събудих защото се бях разплакала. На следващия ден му написах съобщение, в което едва ли не си излях душата. Не знаех дали ще ми отговори, но просто реших да му напиша. И секунди след като го пратих той ми звънна. Обясни ми, че нарочно не ми се обаждал, за да се опита да ме забрави, но не се получавало. Разбрахме се да се видим тези дни и да поговорим.

Моля Ви, помогнете ми, какво да направя, какво да му кажа още, за да се опитам за пореден път да му докажа, че го обичам безумно и да бъдем отново заедно??

Изплаках си очите през всичките тези месеци, докато сме разделени, не мога без него!

Благодаря Ви, че отделихте време да прочетете историята ми!