Здравейте. Омъжена съм имам и дете.

Преди седем месеца започнах работа в един офис. Там го срещнах. И той женен. Падна си по мен, а аз се държах на положение, но малко след това и аз се влюбих в него. В момента в който му откликнах, той се отдръпна. Обръщаше се на другата страна и ме избягваше, а когато си мислеше че не го гледам не сваляше много замислен поглед от мен.

Следеше всяко мое движение. Усещах как много силно се привличаме, но нещо го спира. Няколко месеца не го търсих и той мен също, дори усещах ревност от негова страна и яд. но нали той даде отбой. скоро напуснах офиса и отидох на друго място да работя. В това време си смених номера.

След като видял, че ме няма започнал да разпитва и да звъни по телефона, но нищо. Върнах се на старата работа за няколко дни и тогава дойде да ме види, държа ме за ръката и му стана много кофти, че няма да работя на това място.

Пак се видяхме, хвана ме през кръста, все едно искаше да каже много ми липсваше и каза, че се сбъркал да ме търси.

Дадох му новия си номер и той каза: значи ще поддържаме връзка, аз-да. Обяснението, че се е отдръпнал беше, че тъй като му бях споделила, че съм пред раздяла не искал да ми влияе в отношенията ми със съпруга.

Разбрахме се, че и аз и той искаме да бъдем любовници и нищо повече..."след което ще ти се обадя, много те искам, нямам търпение...." и вече месец нищо.

Кажете ми какво да правя? Все се оправдава, че има много работа, а аз съм сигурна в това, че в момента им е много напрегнато, нали бях там, но не може ли поне да се обади.

Усещам как силно се привличаме, а любовта ни е невъзможна. зная, че това е грешка, но ако можех да го преодолея вече щях да съм. Не спирам да мисля за него.

Наистина имаше нещо истинско между нас.