Здравейте, ще помоля за съвет, защото ме боли вече всичко от премисляне.

Омъжена съм отдавна, имам 7 г син.Съпругът ми е добър човек и някога беше всичко за мен. Той е от онзи тип мъже, които не остават "незабелязани" - в смисъл нестандартен, свободолюбив и с бунтарски дух.много интелигентен и духовит.От 7 г не правим секс.откакто забременях спря да ме желае. Тук ще ви спестя всичките терзания и опити да се промени. Естествено това доведе до изневери - първо негови, в последствие и мои.Отдалечихме се съвсем един от друг, почти не се срещахме в къщи.Запазихме добрия тон помежду си и винаги ме е подкрепял.

Но,аз се влюбих.От 2 г имам сериозна връзка,красива, нежна и страстна.В нея аз съм като принцеса -винаги безкрайно желана и уважавана.където и да пътувах по света, този мъж ме придружаваше.В един момент си дадох сметка, че прекарвам много повече време с него, отколкото със съпруга си.дори започнахме бизнес заедно.

Тази седмица беше като в "огъня на откровението". След серия събития и ескалирало напрежение, казах на мъжа ми, че искам да го напусна.

И тогава се започна, преминахме през всичките състояния на човешкия дух-злоба, агресия, сълзи, молби и обещания. Готов е на всичко само за да не си тръгна. Защото ме обичал и съм била най-добрия му приятел, и заради детето най-важно.

Да си изживея връзката, а той щял да ми помага за детето,защото ако го напусна няма да има кой, а и ще трябва да се върна в родния си град. Предлага ми добре осигурен и комфортен живот без никакви въпроси относно другия.Само и само да остана.

А аз заспивам и се събуждам с мисълта за другия, който също е женен. Знам, че и той ме обича.Но не мога да му кажа - разведи се. Не мога и да не му кажа, че съм се разделила със съпруга си.

Обещах на мъжа си, че ще изкараме заедно празниците.(а той се засили изведнъж да стане добрия съпруг - грижи се, помага в къщи, опитва се да ме подкупва с подаръци и т.н)

Незнам какво решение да взема.На повечето от вас това ще се стори безумна история.но има и такива хора.Не съм живяла лошо и винаги са се отнасяли добре с мен.Но всичките тези изневери и лъжи направо ме изпепелиха.

Ужасно са различна двамата-дори не мога да ги сравнявам.Плаши ме, че единия макар и да не е обичан вече поне е добре познат и знам какво да очаквам, а другия, там всичко е прекрасно, но на хубавото всеки може, а в лошите моменти??

Как, къде да потърся отговор. Не ми казвайте - да ги търся в себе си.Знам какво искам - истинско семейство,а и в двата случая няма да го имам.И всеки път като погледна сина си изтръпвам.