Влюбих се в мъж, който може да се опише като неподходящ за мен. Много по-възрастен е, вдовец с две деца. Познаваме се почти от година и имаме чудесни приятелски отношения, той дори на моменти си позволява и да флиртува с мен, но през повечето време вижда у мен просто едно дете. А аз го обичам.

Преди да го срещна съм се надявала някой ден да открия голямата любов, но честно казано не бях сигурна, че ще ми се случи. А ето че стана.

Влюбих се, струва ми се, за цял живот, и то в мъж, който първоначално не ми направи особено впечатление. По външност не е точно мой тип. Но опознах душата му.

Трогна ме човечността му, възхитих се от силата на духа му. Той е най-добрият човек, когото познавам - толкова мил, открит и състрадателен! А никога няма да бъде мой... 

Защо винаги най-силно искам това, което определено не мога да имам? Аз нищо не мога да му дам.

Не мога да привлека вниманието му, камо ли да го задържа. Той винаги ще вижда в мен просто дете. Какво да направя?